— Виждам, че дизеловите двигатели работят — казах.
— Точно така — отвърна Мадокс. — Току-що приключи профилактиката им.
Обърнах гръб на вратата и закрачих към Мадокс — той бе все така облегнат на бара.
— Шест хиляди киловата.
— Правилно. Кой ви каза? От „Потсдам Дизел“ ли?
Не отговорих на въпроса му, а попитах:
— Къде е СНЧ предавателят?
Той не изглеждаше изненадан.
— Не съм особено впечатлен, че сте се сетили, че това е СНЧ станция. Пред очите на всичките е — генератори, кабели, разположена не другаде, а в Адирондак…
— Къде е предавателят, Бейн?
— Ще ти го покажа. По-късно.
— Сега моментът би бил идеален — казах.
Той все едно не чу. Впихме погледи един в друг. Не приличаше на човек със сериозен проблем.
— Е, стигнахте ли до някои поразителни заключения? — попита той и се обърна към Кейт. — Кейт? Момент на еврика?
— Четири ядрени бомби куфари са били откарани със самолетите ти в Ел Ей и Сан Франциско — каза Кейт.
— Правилно. И?
— И твоят СНЧ предавател ще прати сигнал, който ще взриви бомбите, когато стигнат крайната си цел.
— Хм… топло…
Почваше малко да ми писва от всичките тези глупости.
— Играта свърши, приятелче. Арестувам те за убийството на федерален агент Хари Мюлер. Обърни се, постави ръце на бара и се разкрачи. Кейт, прикривай ме.
Пристъпих към Мадокс. Той обаче не правеше онова, което му бях казал.
— Джон…
Обърнах се и видях на вратата Карл, вдигнал пушка към Кейт.
На вратата към игралното помещение стоеше друг мъж с насочена към мен М16.
От терасата влезе трети човек и също се прицели с карабината си в мен.
Докато двамата приближаваха, забелязах, че мъжът от игралната стая е Лутър, а онзи от терасата — колегата му от портала, който бе подскочил от въздушния клаксон.
Погледнах Мадокс и видях, че държи голям армейски автоматичен „Колт 45“, насочен право в лицето ми.
Е, не бих казал, че не го предусещах, но въпреки това ми се струваше нереално.
— Знаехте, че няма да излезете живи оттук — каза Мадокс.
49
Обърнах се към Кейт и погледите ни се срещнаха. Не изглеждаше уплашена, а по-скоро вбесена от нещо. Може би от мен.
— Легнете на пода по очи — каза Мадокс и добави в случай, че случайно не знаем: — Едно погрешно движение и сте мъртви. Без майтап.
Така че двамата легнахме по очи, което си е правилната полицейска и военна процедура при обезоръжаването на пленници. Явно си имахме работа с хора, които знаеха кое как се прави.
— Кейт, ти си първа — каза Мадокс. — Оръжията. Бавно. Джон, не вдигай лице от килима и не смей дори дишаш.
Не можех да видя какво става, но чух нещо, което май беше звукът от кубинка, ритаща глока на Кейт по килима.
— Винаги ли носиш пистолета в джоба си? — попита я Мадокс.
Тя не отговори и той продължи:
— Имаш ли други оръжия?
— Не.
— Къде ти е кобурът?
— Отзад на кръста.
Той нареди:
— Вземете кобура й, свалете й часовника, обувките, чорапите и якето, после я проверете с металотърсача.
Чух как въпросните неща се свалят и хвърлят настрани. После Мадокс каза:
— Претърсете я.
А после чух гласа на Кейт:
— Разкарай си шибаните ръце.
— Искаш ли претърсване на голо, или предпочиташ пребъркване и металотърсач? — подигравателно попита Мадокс.
Отговор не последва.
— Чиста е — каза Лутър.
— Обърнете я — нареди Мадокс.
Чух как я обръщат. След секунда металотърсачът засече нещо.
— Какво е това? — попита Карл.
— Шибаният ми колан и ципът. На какво ти прилича? — отвърна Кейт.
— Свали си колана — каза Мадокс.
Не зная дали я провериха отново с уреда, но той не избръмча, което означаваше, че мечешкото гръмче е минало незабелязано.
— Карл, пребъркай я.
Не можех да го видя къде бърка, но Кейт се обади:
— Кефиш ли се?
— Чиста е — каза Карл след няколко секунди.
Не знаех къде по тялото на Кейт се намира мечешкото гръмче, но то или беше успяло да мине незабелязано, или го бяха открили, но не знаеха какво е.
— Дерек, закопчай я — нареди Мадокс на другия от охраната.
Чух дрънкане на метал.
— Сега е твой ред, Джон — каза Мадокс. — Знаеш правилата. Първо пистолетът.
Все така легнал по лице, пъхнах ръка под гърдите си, сякаш посягам към пистолета, извадих мечешкото гръмче от джоба на ризата си и го пъхнах под корема си.
Мадокс явно се беше преместил зад мен, недалеч от краката ми.
— Не си и помисляй да се правиш на герой, или с жена ти е свършено. — И добави: — Да, зная, че ти е жена.