Буквите вече се превъртаха във второто прозорче на черната кутия.
Мадокс се завъртя в стола си.
— Пратена е втората буква и четирите приемника в куфарите ще я уловят след петнадесет минути.
Реших, че се майтапи и ни баламосва с това колко време остава, така че реших да му покажа, че наистина сме се подготвили прилежно.
— След тридесет. Най-рано.
— Не, след петнадесет. Толкова време е нужно на всяка СНЧ вълна да стигне до Сан Франциско и Лос Анджелис и да бъде декодирана от приемника.
— В Близкия изток — поправих го. — Тридесет минути.
— Не. — нетърпеливо каза господин Мадокс. — Още не сте загрели. Което е добра новина за мен.
— Какво да сме загрели? — попита Кейт.
— Проект Зелено и Горски пожар.
Мадокс се завъртя и се зачете в електронните си дисплеи.
— Генераторите произвеждат шест хиляди киловата — каза той и постави ръка върху клавиатурата. — Сега ми остава само да напиша шифъра за последната буква в трибуквения код.
Докато го казваше, втората буква в черната кутия замръзна на „О“. Така вече имаше „Б-О“.
— Вече имаме едно Б и едно О — каза той. — Е, каква е кодовата дума? Не си спомням. Б-О-А? Б-О-Й? — Изсмя се през рамо към нас. — Или Б-О-З-А? Не, буквите са прекалено много. Помогнете ми. Джон? Кейт? Чакай да си спомня… А! Точно така. Б-О-Г.
Този тип определено се забавляваше, докато губеше последните си капки разсъдък.
Набра нещо на клавиатурата и буквите в последното прозорче се запревъртаха.
Той пък се завъртя към нас.
— И тъй, кодиращият софтуер е изпратил успешно Б и О на СНЧ вълна към четирите приемника, което се потвърждава от буквите върху черната кутия. Както обаче знаете, нужно е известно време отделните вълни да достигнат до приемника и да бъдат декодирани по съответния начин. Разбирате ли?
Не мисля, че изобщо му пукаше дали разбираме, освен ако не се опитваше да разбере какво знаем.
— Разбираме — казах.
— Сериозно? Използвах повтарящ се и самокоригиращ се код, който се предава непрекъснато, докато не се получи стартиращата секвенция. С други думи, Г-О-Б няма да свърши работа. Само Б-О-Г ще предизвика експлозията. Схващате ли?
— Не забравяй да си активираш изотопите — напомних му.
— Да… какво? — Изгледа ме, сякаш аз бях лудият, и продължи: — Същата софтуерна система се използва от флота за връзка с атомните подводници. Но това сигурно го знаете. А научихте ли вече за малкия ми експеримент през осемдесетте?
— Научихме — отвърна Кейт. — Както и цялото ФБР.
— Сериозно? Е… това никак не е хубаво. Но вече няма значение. Във всеки случай, когато на черната кутия се изпише Б-О-Г, около петнадесет минути по-късно четирите предавателя ще имат целия трибуквен код в правилен ред. БОГ. Около две минути по-късно, ако няма промяна в непрекъснато предавания сигнал, четирите приемника ще изпратят електронен импулс към четирите детонатора, които са свързани с приемниците, и ще имаме четири хубави ядрени експлозии, благодарение на доктор Путьов.
Двамата с Кейт не казахме нищо.
Мадокс запали нова цигара и се загледа в превъртащите се върху черната кутия букви. После се появи буквата „Г“ и върху кутията се изписа „БОГ“. Мадокс, който явно си мислеше, че думичката се отнася за него, каза:
— И тъй, вече и трите букви са изпратени през страната в непрекъснат сигнал.
Все още не разбирах защо казва „през страната“. Може пък и да разбирах, но не желаех да го осъзная.
Мадокс натисна няколко бутона на пулта и на големия екран се появиха четири големи числа — 15:00. Натисна още един бутон и започна обратно броене.
— Трудно е да се каже с точност колко време ще отнеме, докато СНЧ вълната бъде уловена и декодирана от приемниците, но петнадесетина минути са добро предположение. После, както вече казах, приемниците ще трябва да улавят тези букви точно две минути, за да са сигурни, че четат правилно непрекъснатия самокоригиращ се код. И тогава — Мадокс плесна с длани — следва БУМ!
Подозирах, че ще направи така, но горкият Лутър едва не се изпусна в гащите.
Мадокс реши, че това е адски смешно, и затова го повтори още три пъти. БУМ! БУМ! БУМ! Но моментът на изненада беше отминал и никой не подскочи стреснато.
Вперих поглед в таймера, който вече показваше 13:36, после :35 и тъй нататък, отброяваше времето до ядрения екстаз на Бейн Мадокс.
Като истински верижен пушач, домакинът ни запали поредната си цигара веднага след предишната, погледна часовника си и брояча, провери някои от уредите и хвърли поглед към шестте монитора на охраната.