Броячът показваше 7:28.
Чу се звън на телефон. Оказа се мобилният телефон на Мадокс и той го извади от джоба си.
— Мадокс.
Заслуша се и потвърди, че проект Зелено е в ход, последвано от „Кайзер Вилхелм“, който явно бе в играта или пък това бе някаква кодова фраза, означаваща, че всичко е наред и че той — Мадокс — не говори под дулото на оръжие.
Послуша още малко.
— Добре — каза и хвърли поглед към брояча. — Около пет или шест минути, после двете минути за потвърждаване. Да. Добре. Каква е вечерята?
Заслуша се и се разсмя.
— Може и да ви спасявам всички от участ, по-лоша и от смъртта. Да. Добре. Благодаря, Пол. Бог да благослови всички ни. — Затвори и се обърна към мен. — Това определено ще го оцениш, Джон. Президентът и гостите му вечерят френска кухня — задушена пъстърва с пикантен сос. И тъй, докъде бях стигнал?
— Извинявай, Бейн — казах. — Сигурно не съм внимавал достатъчно, но…
— О, прощавай. Беше Пол Дън. Специалният помощник на президента по въпросите на националната сигурност. Събрали са се на малка приятелска вечеря в Белия дом. Това е добре, защото президентът и първата дама ще могат да бъдат евакуирани бързо от Вашингтон. Заедно с Пол.
— Толкова гадна ли е кухнята?
Мадокс се разсмя.
— Знаеш ли, ти наистина си смешен — каза и прибра телефона в джоба си. — За ваша информация, тук долу разполагам с клетъчна антена и кулата е активирана отново, но за съжаление на неплащащите ми клиенти в района, системата в момента е шифрована. Та докъде бях стигнал?
— Шейсет милиона трупа, носещи се по течението на Нил.
— Точно така. Най-голямата еднократна загуба на човешки живот в историята на света. Без да се забравят другите сто милиона или повече от нашите ислямски приятели, изпарени в останалите сто ядрени експлозии.
Все още не схващах всичко. Разбирах какво представлява Горски пожар. Вярно, виждаше ми се малко краен като отговор на терористична ядрена атака срещу Америка, но кой бях аз да решавам подобни неща? Не разбирах как Мадокс с бомбардирането на четири ислямски града ще задейства Горски пожар… и тогава ме осени. Не ставаше дума за четири ислямски града. А за два американски. Градовете, в които в момента се намираха бомбите — Ел Ей и Сан Франциско. Мамка му! Погледнах Кейт. Беше пребледняла като призрак.
Мадокс взе дистанционното от пулта и включи трите плоскоекранни телевизора.
Първият светна и видях новинарско студио и водещата, която посочваше метеорологичната карта на страната.
— Вашингтон — каза Мадокс и изключи звука.
На втория екран имаше друго новинарско студио, в което някакъв тип представяше спортни новини.
— Сан Франциско — каза Мадокс и отново изключи звука.
Третият телевизор показа двама водещи, остроумничещи на фона на някакъв дневен градски пейзаж. Отне ми няколко секунди, за да го разпозная като центъра на Лос Анджелис. Мадокс послуша малко и направи справка с часовника си.
— Добре, тук е седем и петдесет и шест, значи там е четири и петдесет и шест. — И погледна брояча, който показваше 4:48, :47, :46, :45…
— Е, значи ни остават пет или шест минути, преди последната буква Г да стигне до приемниците. Ще последват две минути за потвърждение — каза Мадокс и замълча за момент. — БОГ.
Прочистих гърлото си.
— Да не би… Наистина ли…
— Изплюй камъчето, Джон.
— Какво правиш, по дяволите?
— На какво ти прилича, по дяволите?
Не отговорих. Кейт също мълчеше.
Мадокс пак седна на въртящия се стол, сложи крак върху крак и запали поредната си цигара.
— Проект Зелено. Това е името на плана ми за задействане на Горски пожар. Схващаш ли? Четири бомби — две в Ел Ей, две в Сан Франциско. Струваха ми десет милиона, без да се брои профилактиката.
Хвърли поглед към брояча.
— Ще гръмнат след по-малко от шест минути. След това идва ред на ответния Горски пожар и издухваме ислямските кучи синове от лицето на Земята заради онова, което са направили на Лос Анджелис и Сан Франциско… — Млъкна, сякаш току-що го бе осенило нещо. — О, да! Аз взривявам Сан Франциско и Лос Анджелис! — И се разсмя.
Мамка му!
— Бейн, за Бога, не можеш…
— Млъквай, Джон. Говориш точно като Хари. И докато си държиш устата затворена, помисли си колко прекрасно е това. Проект Зелено. Горски пожар. Защо зелено? Защото… — Той погледна плоските екрани. — Виждаш ли лентата в дъното на лосанджелиския канал? Какво пише там? Оранжево ниво на тревога. А знаеш ли какво ще пише в най-близко бъдеще? Зелено. Постоянно зелено. Схващаш ли? Никога повече няма да те претърсват на летището… е, всъщност ти никога повече няма да стъпиш на летище. Но пък си помисли за останалите си сънародници, които изпитват подобни неудобства.