Открихме брезентовия чувал с нещата ни и се приведохме в нормален вид.
Няма нищо интересно или поучително в това да си безпомощен затворник, особено ако тъмничарите ти са ненормалници със склонност към убийства. Така и не успях да разбера онзи Стокхолмски синдром, при който заложникът започва да се идентифицира със собствения си похитител и е склонен да вярва на кретениите, които му се наливат в главата като извинение за ситуацията.
От време на време обаче може да се случи действията или думите на психопата наистина да отговарят на убежденията на жертвата, или поне на някои мисли, спотайващи се в тъмните кътчета на ума й.
Но достатъчно по тая тема.
Намерихме бара на Мадокс — оказа се умален вариант на бара горе. Кейт измъкна една бутилка „Дом Периньон“ реколта 1978, гръмна я и си наля цяла водна чаша.
Намерих няколко топли бутилки бира „Карлщат“, която явно не става по-добра с годините — всъщност от осемдесет и четвърта до днес бе успяла леко да помътнее. Въпреки това ми дойде идеално.
По отношение на господин Тед Наш, това бе неговото второ и, надявам се, последно завръщане от оня свят. Всъщност се почувствах малко глупаво, докато проверявах, че няма пулс, и Кейт ме попита какво по дяволите правя. Исках обаче да съм си сигурен.
Пак по отношение на Тед Наш, за по-малко от три минути беше успял напълно да ме изкара от нерви. Първо, не съм тъпак, Тед, а жена ми не е кучка. Колкото до другото… е, случва се. Дори Кейт може да сбърка с мъжете. Сигурен съм, че не всичките й гаджета са се казвали Джон Кори.
Тя явно бе успяла да прочете мислите ми, тъй като довърши втората чаша шампанско и каза:
— Не е имало такова нещо. Лъжеше.
Е, не можех да питам Тед, така че се примирих и казах:
— От ЦРУ са си лъжци.
— Повярвай ми.
Глокът на Тед все още беше у нея.
— Вярвам ти, скъпа.
Адвокатът и агентът на ФБР у Кейт се събудиха.
— Мога да обясня първия и втория изстрел като самозащита. Но не и останалите шест куршума.
— Можеш да кажеш, че Тед те е издразнил, че не си в състояние да го уцелиш осем поредни пъти — предложих. — Всъщност с удоволствие бих опрал пешкира — или приел овациите — за убиването му.
— Благодаря но… все ще се оправя някак.
Върнахме се в стаята с предавателя, за да проверим охранителните монитори. Хората на Шефър вече пристигаха. Имаше и линейка. Всички се нареждаха на опашка по пътя оттатък оградата.
Странно, но порталът не се отвори и водещата кола го разби.
Двама униформени полицаи влязоха в караулната и след секунди влязоха и двама души с носилка, изнесоха нечие тяло и го качиха в линейката.
— Дерек — казах.
— Дерек ли? — попита Кейт. — Защо?
— Мадокс се е нуждаел от него, за да оправи кашата горе и да се отърве от микробуса на Руди. Не е искал обаче да започне да приказва за това или за случилото се в скривалището… така че е наредил на някого да му види сметката.
— Бейн Мадокс май е помислил за всичко — отбеляза Кейт.
— Не чак за всичко.
Изчакахме още петнадесет минути, за да сме сигурни, че горе командват подходящите хора, след което отидохме до спиралното стълбище, намерихме ключа за издигане на масата за карти и се качихме в игралното помещение. Тук поне въздухът бе свеж.
Показахме документите си и ни запрехвърляха от един полицай на друг, докато не се озовахме в голямата зала, където майор Шефър бе установил командния си център с радио и неколцина полицаи. Кайзер Вилхелм спеше и пърдеше до камината.
— Какво става тук? — бе първият въпрос ни Шефър.
— Случаят с убийството на Хари Мюлер е разрешен — отвърнах. — Убили са го Бейн Мадокс и икономът Карл.
— Така ли? Къде е Мадокс?
— В противоатомното скривалище.
— Претърсихме цялото мазе.
Обясних как да намерят бомбоубежището и добавих:
— Долу има три трупа и един тежко ранен.
— Кои са мъртвите?
— Мадокс, Карл и някакъв друг тип.
— Мадокс е мъртъв? Как умря?
— Наредете на следователите да слязат долу и да си почват работата — отвърнах уклончиво. — А и раненият се нуждае от спешна помощ.
Шефър вдигна радиотелефона си и даде съответните заповеди.
— Трябва също да обезоръжите и задържите охраната — посъветвах го.
— Вече са обезоръжени и затворени под стража в казармата си.
— Добре.
— Какво е обвинението срещу тях?
— Съучастници или свидетели на убийството на Хари. Кажете им, че шефът им е мъртъв, и ще си развържат езиците.
Той кимна.
— Трите дизелови двигателя и генераторите работеха на пълна мощност и ги спряхме. Знаете ли нещо за това?
— Е, както се оказа, Фред е бил прав — отговорих. — Подводници.