— Хубаво — каза Хари.
— Както могат да потвърдят присъстващите тук господа, американското правителство гледа на Горски пожар като на много силен стимул за въпросните страни да контролират терористите в собствения си двор, да ги подбуждат да споделят информация с американските разузнавателни служби и да правят всичко необходимо, за да не допуснат да бъдат превърнати в пара. Всъщност информацията за бомбата във Вашингтон дойде от либийското правителство. Както изглежда, планът работи.
— Страхотно.
— Служби като ЕЯБ са жалък отбранителен отговор срещу ядрения терор. Горски пожар е активен отговор. Пистолет, опрян в челото на ислямските страни — пистолет, който ще стреля, ако те не успеят да попречат на своите приятелчета терористи да се правят на ядрена сила. Няма съмнение, че повечето, ако не и всички терористични организации са били предупредени за това от правителствата, които ги приютяват, подпомагат ги и поддържат контакти с тях. Дали самите терористи вярват в това е друг въпрос. Засега, изглежда, вярват, което вероятно е и причината все още да не сме станали обект на атака с оръжия за масово поразяване. Какво ще кажете, Хари?
— Има смисъл в това.
— И според мен. Ислямските правителства са информирани също, че Горски пожар е поставен в състояние, в което действащият президент не е в състояние да промени или отмени ответния удар срещу исляма. Това кара враговете ни да не се опитват да анализират всеки президент, за да разберат дали му стиска. Президентът просто излиза от играта, ако в Америка гръмне атомна бомба. Също като през Студената война. — Мадокс се обърна към Пол Дън. — Прав ли съм?
— Да — отвърна Дън.
Мадокс погледна Хари.
— Изглеждате ми замислен. Какво ви терзае?
— Ами… Уверен съм, че някой в правителството си е помислил за това, но няма ли петдесетте или стоте бомби в Близкия изток да прецакат далаверата с петрола?
Някои от присъстващите се усмихнаха. Мадокс също се ухили и хвърли поглед към Едуард Улфър.
— Заместник-министърът на отбраната ме увери, че в списъка на целите няма петролни полета. Нито пък рафинерии и пристанища. Те ще останат непокътнати, но с ново ръководство. И аз все пак трябва да връзвам двата края, Хари. — И се засмя.
— Да бе, вярно. А как стои въпросът с околната среда? Нали се сещате — радиоактивен прах, ядрена зима и тъй нататък.
— Казах ви — отговорът на глобалното затопляне е ядрената зима. Майтапя се. Вижте, ефектът от петдесет или дори сто ядрени взрива в Близкия изток бе подложен на задълбочено проучване от страна на правителството. Няма да е чак толкова лошо. Е, за тях ще означава край. Но в останалата част от планетата, в зависимост от това кой компютърен модел ще предпочетете, животът ще продължи.
— Сериозно? — Още нещо тормозеше Хари Мюлер. — Както и да е, това така или иначе няма да се случи — както сам казахте, щом терористите знаят за това… искам да кажа, мислите ли, или чували ли сте, че ще ни нападат?
— Не съм чул нищо. А вие? Всъщност колегите ми тук смятат, че Горски пожар е толкова ефективна спирачка, че вероятността някой американски град да бъде атакуван с ядрен заряд от ислямски терористи е много малка. Именно затова трябва да го направим самите ние.
— Какво?
— Ние, Хари, хората в тази стая, разработихме Проект Зелено — план за взривяване на атомна бомба в американски град, което ще задейства Горски пожар, тоест ядреното заличаване на ислямския свят.
Хари се наведе към Мадокс. Не беше сигурен, че го е чул правилно.
Мадокс го погледна в очите и продължи:
— И красотата във всичко това е, че дори не е нужно правителството да е сигурно, че атомната атака е дело на ислямски терористи. Има много силна презумпция за вина спрямо фундаменталистите, така че за задействането на Горски пожар не са необходими окончателни доказателства. Не е ли блестящо?
Хари си пое дълбоко дъх.
— Да не сте полудели?!
— Не. Нима ви приличаме на луди?
Хари не смяташе, че останалите четирима не са на себе си, но Мадокс изглеждаше малко смахнат. Отново пое дълбоко дъх.
— Значи имате атомна бомба?
— Разбира се, че имаме. Защо мислите, че сме се събрали тук? По-точно, имаме четири бомби. Всъщност… — Мадокс стана, отиде До черния кожен куфар и го потупа. — Това е едната от тях.
9
Бейн Мадокс предложи да направят кратка почивка. Всички с изключение на Скот Ландсдейл и Хари Мюлер излязоха от стаята.
Ландсдейл изгледа Хари и каза:
— Не си го и помисляй.