Пое дъх и заговори по-бързо:
— Европейците ще си затворят устите за дребни пари, след което ще Дойде ред на Куба и Северна Корея. Руснаците също няма да смеят да се обаждат, защото след като вече сме пуснали бомбата, всички ще разберат, че няма да се поколебаем да го направим пак, А когато му дойде времето, ще смажем Китай, преди да стане достатъчно силен, че да ни заплашва.
Докато Мадокс продължаваше тирадата си, Хари Мюлер гледаше останалите. Стори му се, че се чувстват малко неудобно, че домакинът им вече се е разправил с ислямските терористи и намира нови врагове за убиване. А освен това присъстваше и моментът с петрола, който изглеждаше поне толкова важен за Бейн Мадокс а Глобъл Ойл Корпорейшън, колкото и отърваването от самите терористи. Хари вече знаеше, че този тип е смахнат, но едва сега виждаше до каква степен — както и приятелчетата му.
Мадокс стана. Гласът му изтъня.
— Като ветеран от Виетнам ви заявявам, че ще възвърнем изгубената си чест, когато американските войници влязат в Сайгон и Ханой без капчица възражение от Китай или когото и да било.
Огледа четиримата си колеги и завърши:
— За нас неизползването на атомните бомби, продължаването на тази борба с враговете ни с конвенционални и дипломатически средства, пилеенето на живот и пари, проточването на борбата във времето без ясни изгледи за победа е морално неправилно. Имаме начин да приключим всичко това бързо, решително и евтино с помощта на оръжията, които вече притежаваме. Да не ги използваме срещу онези, които биха ги обърнали срещу нас, стига да можеха, е равносилно на национално самоубийство, стратегически провал, противопоставяне срещу здравия разум и обида към Бог.
И Мадокс седна.
В стаята цареше гробна тишина.
Хари Мюлер изучаваше лицата на присъстващите на слабата светлина. „Да, знаят, че е побъркан. Но не им пука, защото просто казва онова, което си мислят“.
Мадокс запали цигара и каза съвсем прозаично:
— Добре. Сега да видим кои американски градове трябва да бъдат пожертвани и как и кога ще стане това.
Пета част
Събота
Норт Форк, Лонг Айланд
Насау Пойнт, Лонг Айланд, 2 август 1939 г.
До: Ф. Д. Рузвелт, Президент на Съединените щати,
Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия
Сър… възможно е да се предизвика верижна ядрена реакция в голяма маса уран, при което ще се генерират огромни количества енергия и нови, подобни на радия елементи… така, господин президент, е възможно да се отприщи огромна разрушителна сила.
11
След вечерята в ресторанта баржа потеглихме към Ориент Пойнт на източния край на Норт Форк на Лонг Айланд.
В небето имаше облаци, но въпреки това успях да видя звезди — нещо, което рядко ми се случва в Манхатън.
Норт Форк е брулена от вятъра ивица суша, много красива и същевременно сурова, заобиколена от Лонг Айланд Саунд от север, Гардинърс Бей на юг и Атлантическия океан на изток.
Тъй като водата тук запазва натрупаната през лятото топлина по-дълго, есента е обикновено сравнително топла за тази географска ширина. Всъщност този микроклимат, а може би и глобалното затопляне като цяло, е причина за неотдавнашната поява на лозята и туристическия бум, довели до промяната в излъчването на земята.
Като дете идвах тук през лятото с родителите си и други смели и не толкова заможни семейства, които не можеха да си позволят почивка в Хамптънс или специално желаеха да избегнат тамошните тълпи.
Такава жилава душа бил и Алберт Айнщайн, дошъл тук да летува в местността Насау Пойнт през 1939 г. Тъй като нямал с какво друго да се занимава, очевидно е разполагал с много време за мислене. И един ден, подбуден и от други физици, написал писмо на Франклин Рузвелт (известно сега като писмото от Насау Пойнт), с което настоятелно съветва президента да се заеме с разработването на атомна бомба, преди нацистите да са успели да създадат своя собствена. Останалото, както се казва, е история.
— Хайде да се гмуркаме — предложих на Кейт предвид микроклимата и затоплящото се време.
Тя ме погледна.
— Джон, октомври е.
— Да се възползваме първи от предимствата на глобалното затопляне. След десет години на това място ще растат палми вместо лозя и през октомври ще идват хиляди хора, за да се пържат на слънце.
— Ами тогава да се върнем след десет години и да поплуваме.