— Съжалявам, но трябва да тръгвам колкото се може по-скоро.
— Ще пътуваш нощем?
— Да. Трябва да съм на линия по изгрев слънце. Ще има някакво събиране и трябва да фотографирам номерата на колите и физиономиите на пристигащите.
— Прилича ми на следенето по време на сватби и погребения.
— Да. Същата гадост.
Натъпкахме се в асансьора и поехме надолу.
— Къде е Кейт? — попита Хари.
— Идва. Как е Лори? — Хари беше разведен, но това не го бе направило отшелник.
— Страхотно.
— Не изглеждаше зле на снимката в сайта за запознанства.
— Ама че си задник! — разсмя се той.
— Не съм задник, предник съм. Всъщност къде е това място?
— Кое? О… близо до Саранак Лейк.
Закрачихме по Бродуей. Бе от ония студени есенни дни, в които улиците и тротоарите те карат да изпитваш характерната благодарност, че е петък.
Казахме си довиждане и поех на юг по булеварда.
Долен Манхатън представлява гъста гора от небостъргачи и тесни улици, гарантиращи минимум слънчева светлина и максимум стрес.
Районът включва Долен Ист Сайд, където съм роден и израснал, а също така Китайския квартал, Малката Италия, Трибека и Сохо. Основните отрасли тук са диаметрално противопоставени — бизнесът и финансите в лицето на Уолстрийт и властта, представена от Федералния, Щатския и Градския съд; Градският съвет; затворите; сградата на ФБР, полицията и т.н. Необходим придатък към всичко това са адвокатските кантори, в една от които работи бившата ми жена, поемаща защитата само на най-високопоставените престъпни негодници. Това беше една от причините да се разведем. Другата бе, че смяташе готвенето и чукането за предразсъдъци от някакъв друг свят.
Пред и над мен имаше къс синьо небе на мястото, където се бяха издигали Близнаците. За повечето американци — и още повече за нюйоркчаните — отсъствието на кулите се регистрира само като празнина в небето. Но ако живеете или работите в центъра и сте свикнали всеки ден да виждате тези чудовища, отсъствието им ще ви изненадва и до ден днешен, когато минете по улицата и откриете, че ги няма.
Вървях и си мислех за разговора ни с Хари Мюлер.
От една страна, в назначението му за уикенда нямаше абсолютно нищо необичайно или забележително. От друга, нещата просто не се връзваха. Бяхме на крачка от война с Ирак, сражавахме се в Афганистан, гонеше ни параноята и очаквахме поредната атака на ислямски терористи, а Хари го пращат да слухти на някакво събиране на богати консерви, чието ниво на заплаха за националната сигурност вероятно можеше да се оцени някъде между ниско и нулево.
А и нелепите обяснения на Том Уолш за пълненето на папките в случай, че от Конгреса или медиите се поинтересуват какви мерки взима ФКТС спрямо нашите си терористи. Това можеше да има някакъв смисъл преди няколко години, но след 9/11 неонацистите, милитаристите и останалите ненормалници се бяха кротнали и всъщност дори се бяха стреснали от това, че са ни нападнали и че страната реагира доста добре, избива лошите, прибира ги на топло и тъй нататък. А капак на всичко бе и онзи отчет в неработен ден, пък бил той и понеделник.
Както и да е, нямаше смисъл да правя от мухата слон, макар и да ми се виждаше малко странно. Като цяло, не ми влизаше в работата, а всеки път, когато започна да задавам прекалено много въпроси за неща, които ми се виждат странни на Федерал Плаза 26, неизменно загазвам. Майка ми все повтаряше: „Джон, презимето ти е Белята“. И аз й вярвах, докато не видях акта си за раждане, където пишеше „Алойзиъс“. Белята като че ли ми отива повече.
2
Отбих по Чамбърс Стрийт и влязох в „При Еко“ — италиански ресторант с атмосферата на американска пивница, въплъщение на най-доброто от двата свята. Барът бе пълен с костюмирани господа и дами в делови облекла. Разпознах много лица и размених поздрави с неколцина души.
Дори и да не познавах никого, като добър детектив и наблюдател на живота в Ню Йорк можех да различа високоплатените юристи, държавни служители, блюстители на закона и финансисти. Случва ми се понякога да се натъкна на бившата си половинка и определено смятам, че някой от двама ни трябва да престане да идва тук.
Поръчах си „Дюърс“ със сода и размених няколко думи с хората около мен.
Не след дълго се появи Кейт. Поръчах й бяло вино, което ми напомни за проблема с уикенда.
— Чу ли за главнята по лозите?
— Каква главня по лозите?
— В Норт Форк. Всички лози били заразени с някаква странна плесен, която можела да заразява и хора.
Тя явно не ме чу.
— Намерих хубава квартира в Матитък. — Описа мястото според рекламите в някакъв уебсайт и завърши с думите: — Звучи много очарователно.