— От колко време продължава това?
— От доста.
Както винаги, и тук имаше лек културен сблъсък между ФБР и полицията. Много питате, това действа обезсърчаващо на всички.
— Том, работила съм с много хора от НЙПУ, откакто съм в спецчастта, и съм научила много неща, както и те от нас — каза Кейт. Всъщност моите получени от ФБР знания се равняваха горе-долу на нула, макар че от ЦРУ се интересуваха. — След единайсети септември трябва да започнем да мислим различно, да задаваме всякакви въпроси, каквито ни хрумнат, и да предизвикваме началниците си, когато не сме доволни от онова, което ни казват.
Уолш я изгледа отровно и отбеляза:
— Мисля, че някой ти дава лош пример.
— Не. Промяната в начина ми на мислене се дължи на онова, което се случи преди година.
Уолш остави това без отговор.
— Да се върнем на въпроса с изчезналия…
Кейт го прекъсна и влезе в образа си на юрист.
— Том, още не разбирам защо тази група е под наблюдение. В каква нелегална дейност или федерално престъпление са заподозрени?
— Каквито и да са подозренията, те нямат нищо общо с изчезването на Хари Мюлер и затова не ви е нужно да ги знаете.
Аз също се намърдах в спора.
— Това е група на реакционери. Прав ли съм? Ложа на десни ненормалници.
Той кимна.
— Значи, като се има предвид това, а също и високото политическо и финансово ниво на членовете на този така наречен клуб за лов и риболов, вероятно си имаме работа със заговор за сваляне на правителството.
Уолш се усмихна.
— Мисля, че вече са го направили в деня на изборите.
— Добре казано. Между другото, наистина бихме желали да научим какво са ти казали от централата.
Уолш за момент се замисли.
— Добре. В общи линии ми бе казано, че има общо с някаква конспирация за манипулиране на цените на петрола. Човекът, който ръководи клуба, е Бейн Мадокс. Може и да сте чували това име. Той е собственик и директор на Глобъл Ойл Корпорейшън, или ГОКО. Това е дори повече, отколкото ви е нужно да знаете.
Името наистина ми бе познато. А манипулирането на цените на петрола не бе нещо ново и нечувано. Все пак обаче това не обясняваше напълно съществуването на Къстър Хил Клуб, още по-малко пък членовете на клуба. Нещо не си бе съвсем на мястото и Том Уолш нямаше да каже какво, дори и да знаеше. Както и да е.
— Прочетох имейла ти.
— Хм.
— Мислех, че на пангара са иракчаните — добавих.
— Така е.
— Тогава? Какво общо има Къстър Хил Клуб с иракчаните или предстоящата война?
— Доколкото знам, нищо. Назначението на Хари бе заради срещата на клуба. Тези срещи явно не са много чести. Трудно ли ти е да го схванеш?
— Извинявай. Бях настроен да действам според имейла ти и днес се канех да си увия парцал на главата и да се изтипосам в някое иракско кафене.
— Не се бъзикай. Да се върнем на проблема. Честно казано, още не съм съобщил за изчезналия агент в централата, но много скоро някой ще се поинтересува какво става с информацията, която са поискали. Когато това стане, ще се наложи да обяснявам, че контактът ми с натоварения със задачата агент временно е прекъснат. Разговорът не се очертава да е от най-приятните, но ако успеем да използваме времето дотогава, може и да съм в състояние да предложа някакви положителни новини.
— С Кейт много държим да помогнем в търсенето — казах.
Сигурен бях, че не съм бил първият избор на Том Уолш за тази задача, но така или иначе днес бях дежурен, а освен това познавах Хари и бяхме приятели. Спешно ни трябваше и агент на ФБР, Кейт бе направила грешката да дойда за половината от почивния ден, така че нещата се нареждаха. Уолш можеше да каже на Вашингтон, че вече е изпратил екип на мястото.
— И аз предположих, че ще държите, затова уредих всичко — каза Уолш.
— Добре. Тръгваме при първа възможност. Той си погледна часовника.
— Всъщност тръгвате след пет минути. Долу има кола, с която ще стигнете до вертолетния парк в центъра на Манхатън. Вертолет на ФБР ще ви откара до летището в Адирондак. Пътуването ще трае около два часа. На летището ще има кола на „Херц“, запазена на името на Джон. Обадете ми се, щом стигнете, за да ви дам допълнителни инструкции.
— Имаме ли лице за контакт? — попита Кейт.
— Може би — каза той. — Довечера или утре към вас ще се присъединят и агенти от Олбъни и наши хора.
— Имаме ли разрешително за проверка на Къстър Хил Клуб? — попитах.
— Последната новина от Олбъни е, че търсят работещ прокурор, който пък трябва да намери федерален съдия, склонен да работи в почивен ден.
— Погледнали ли са по пивниците? Уолш сякаш не чу въпроса ми.