— Прокурорът ще трябва да убеди съдията, че това е федерален случай и че трябва да издаде заповед за претърсване на имота на Къстър Хил Клуб — това са почти четиридесет квадратни километра, — но не и на самата хижа. Няма да ни издадат разрешително за нея без основателна причина, а ние нямаме основание да смятаме, че Хари Мюлер е вътре.
— Не ни е необходимо разрешително, ако има непосредствена опасност за живота на дадено лице — каза Кейт.
— Уверен съм, че собственикът, господин Мадокс, ще позволи търсенето на човек, който вероятно се е изгубил или е наранен в негова територия. Затова първо ще действаме в тази насока — каза Уолш. Но ако Мадокс не пожелае да сътрудничи или просто го няма, а представителят му не знае какво да прави, ще използваме разрешителното.
— А как ще обясниш на господин Мадокс, че на негова територия вероятно има изчезнал федерален агент? — попитах.
— Не е нужно да знае, че става въпрос за федерален агент. Ще оставим претърсването на щатската полиция. Ще опитаме всичко по силите си, освен онова, което би предупредило Мадокс, че е бил поставен под наблюдение.
— Том, ако Хари е задържан от охраната на клуба, Мадокс ще знае, че е под наблюдение — посочих очевидното.
— Първо, нямаме нито улики, нито основание да смятаме, че Хари е задържан в Къстър Хил Клуб. Но дори и да е, той със сигурност ще се придържа към прикритието си.
— Което е?
— Орнитолог любител.
— Тоя номер едва ли ще мине. Ами ако охраната го претърси? Чист ли е трябвало да влезе?
Уолш се поколеба.
— Не. Но какви са шансовете да го претърсят частни охранители? Или пък Хари да позволи подобно нещо?
— Не зная, Том. Но и не държа да го науча от личен опит. Ако бях на негово място, нямаше да си нося федералната карта и глока. Дори когато се представят за търговци на дрога, ченгетата не си носят пищова и значката.
Уолш като че ли не оцени лекцията ми.
— Първо на първо, Къстър Хил Клуб не е свърталище на наркодилъри, така че не използвай полицейските си аналогии там, където не са подходящи. Освен това да предположим, че Хари не е бил спрян, задържан или претърсен от охраната.
— Добре, да предположим тогава, че се е изгубил или наранил на територията на клуба. Щатската и местната полиция трябва веднага започнат претърсване по въздух и земя. Какво чакаме?
— Не чакаме, Джон. Караме стъпка по стъпка и в момента те претърсват гористата местност извън имота. — Уолш ни изгледа изпитателно. — Лично аз не вярвам, че ще намерим Хари вътре. Не мисля, че и вие го вярвате. Хайде да бъдем рационални и да се опитаме да балансираме загрижеността ни за Хари и необходимостта да оставим Мадокс на тъмно.
— На мен лично не ми просветва особено — отвърнах.
— Това си е най-обикновена задача. Имаш точно толкова светлина, колкото да направиш следващата крачка в тъмното.
— Звучи ми кретенски.
— Но е официалната политика.
— Джон, трябва да тръгваме — каза Кейт.
Уолш стана. Ние също.
— Ако междувременно изскочи нещо, ще ви се обадя в хеликоптера.
Стиснахме си ръцете.
— Ако трябва да останете за през нощта, наемете си стая — каза Уолш.
— Не очаквай да ни видиш, преди да сме намерили Хари — отговорих.
— Успех.
Излязохме от кабинета, върнахме се на бюрата си, изключихме компютрите, събрахме си нещата и взехме асансьора до партера. Шофьорът ни чакаше отвън.
— Какво мислиш? — попита Кейт на път към вертолетния парк.
— Мисля, че човек никога не трябва да ходи на работа в почивен ден. Нито едно добро дело не остава ненаказано.
— Изкарах късмет, че дойдох — каза тя. — Попитах те какво мислиш за Хари.
— Според личния ми опит и статистиката най-вероятното обяснение за всяко изчезване, особено на зрял мъж, е злополука, самоубийство или планирано покриване. Рядко става въпрос за злодеяние.
— Мислиш ли, че става въпрос за злополука?
— Не.
— А самоубийство?
— Не и Хари.
— Възможно ли е просто да се е замотал някъде?
— Не.
— Значи…
— Да.
Останалата част от пътя изминахме в мълчание.
18
На площадката имаше няколко хеликоптера. Нашият се познаваше лесно, тъй като имаше надпис ФБР — нещо, което липсва на повечето машини на Бюрото. Предпочитам да пътувам и да се появявам от необозначени превозни средства, но пилотът обясни, че това била единствената машина, която успели да открият за толкова кратко време. Карай, казах си.
Качихме се на вертолета — „Бел Джет Рейнджър“ — и той се издигна над площадката на Ист Ривър и полетя на север над реката. Отляво се издигаха кулите на остров Манхатън, а отдясно се виждаха загадъчните равнини на Бруклин и Куинс, които посещавам доста рядко.