— Нищо.
— Нищо? Дори походно легло в кухнята?
Той ми цитира някои от цените на свободните стаи и направо ме скалпира с новината, че Мохок, която бе най-евтината, струва дванайсет стотачки на нощ.
— А има ли отопление и електричество?
— Да, сър. Колко нощи ще останете при нас?
— Не съм сигурен, Чарлз. Нека като за начало бъдат две.
— Да, сър — каза той и добави: — Ако ще оставате и в сряда, желателно е облеклото за вечеря да е черно.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да нося смокинг, за да си изям вечерята в гората?
— Да, сър. Уилям Ейвъри Рокфелер, който притежавал това място, държал на вечеря всички да са с официално облекло. Опитваме се да възстановим традицията в сряда и събота вечер.
— Може и да се наложи да пропусна събитието. Имам ли някакъв шанс за румсървис, ако съм по бельо?
— Да, сър. Как ще платите капарото?
Казах му името си и номера на служебната кредитна карта и още някои подробности.
— Имате ли мечки там?
— Моля?!
— Мечки, Чарлз. Нали се сещаш. Урсус терибиалис.
— О… ние… в района има мечки, но…
— Нахрани ги довечера, Чарлз. До скоро.
Затворих.
— Правилно ли те чух? — каза Кейт.
— Да, шибани мечки.
— Имах предвид цената на стаята.
— Да, ще спим в Мохокската стая. Наблюдателница за две хиляди долара ми се вижда малко екстравагантно.
— Да не си полудял?
— Защо питаш? След двете нощи в оная квартира заслужавам нещо по-така.
— Мисля, че квартирните в района на Олбъни са сто долара на ден — напомни ми тя. — Ще трябва да доплатим… тоест да доплатиш разликата.
— Ще видим.
Пейджърът на Кейт иззвъня и тя го погледна.
— Том е.
— Изчакай още няколко минути.
— Може да са намерили Хари.
— Би било чудесно. — Прелистих разпечатките, мъчех се да намеря нещо, за което да се хвана.
Кейт също се зае с листата.
— Това е съботният полет от единайсет сутринта от Бостън… Еха.
— Какво „еха“?
— Едуард Улфър. Знаеш ли кой е?
— Да, играеше централен нападател на…
— Заместник-министър на отбраната. Крайно десен, твърд поддръжник на войната с Ирак. Много близък на президента. Често се появява по телевизията.
— Явно той е бил разпознатият като министър на нещо си.
— Да. А със същия полет е пристигнал и Пол Дън. Президент съветник…
— По въпросите на националната сигурност, както и член на Съвета за национална сигурност.
— Точно така. Откъде знаеш?
— Ти пък защо питаш?
— Защо толкова ти харесва да се правиш на глупак?
— Много добро прикритие, когато наистина действам глупаво — казах. — Значи Улфър и Дън са пристигнали в събота заедно с още двама типа, ако се вярва на Бети, след което всички са се качили в микробуса на Къстър Хил Клуб.
Кейт отново погледна списъка на пътниците от съботния полет от Бостън.
— Общо са били деветима, но другите имена не ми говорят нищо. Не можем да кажем кои са другите двама.
— Така е. — Продължих да прелиствам списъците. — Улфър и Дън са заминали вчера с първия полет за Бостън, а оттам са се прекачили за Вашингтон.
Тя кимна замислено.
— Това изобщо означава ли нещо?
— На пръв поглед не много. Куп богати и влиятелни типове се събират за трите почивни дни в една планинска ловна хижа, собственост на петролен милиардер. Прилича на някой от онези ренесансови уикенди или на събиране на групата Карлайл, на които според някои хора и медиите стават какви ли не пъклени неща — манипулация на цените на петрола, финансови и политически сделки, конспирации за световно господство и други такива. Понякога пък се случва да са просто компания типове, събрали се да починат, да поиграят карти, да говорят за жени и да си разказват мръсни вицове.
Кейт се замисли.
— Понякога наистина е така. Но някой от министерството на правосъдието е наредил това събиране да бъде наблюдавано.
— Точно там е въпросът.
— И не всеки ден от министерството на правосъдието искат да бъде следен заместник-министър на отбраната, президентски съветник и дявол знае кой още.
— Добра картинка се очертава — отбелязах и отново прегледах списъците. — Трябва да направим проверка на всички пристигнала с пътническите самолети през последните няколко дни и да видим дали имат някаква връзка помежду си, после да се опитаме да разберем онова, което е трябвало да открие Хари — кой е заминал оттук за Къстър Хил Клуб.
— Не мисля, че е наша работа — отвърна Кейт. — Том не ни е казвал подобно нещо.
— Няма да е зле да проявим самоинициатива. Том харесва подобни работи. И между другото, Том да си го начука.