Выбрать главу

— Нищо.

— Нищо? Дори походно легло в кухнята?

Той ми цитира някои от цените на свободните стаи и направо ме скалпира с новината, че Мохок, която бе най-евтината, струва дванайсет стотачки на нощ.

— А има ли отопление и електричество?

— Да, сър. Колко нощи ще останете при нас?

— Не съм сигурен, Чарлз. Нека като за начало бъдат две.

— Да, сър — каза той и добави: — Ако ще оставате и в сряда, желателно е облеклото за вечеря да е черно.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да нося смокинг, за да си изям вечерята в гората?

— Да, сър. Уилям Ейвъри Рокфелер, който притежавал това място, държал на вечеря всички да са с официално облекло. Опитваме се да възстановим традицията в сряда и събота вечер.

— Може и да се наложи да пропусна събитието. Имам ли някакъв шанс за румсървис, ако съм по бельо?

— Да, сър. Как ще платите капарото?

Казах му името си и номера на служебната кредитна карта и още някои подробности.

— Имате ли мечки там?

— Моля?!

— Мечки, Чарлз. Нали се сещаш. Урсус терибиалис.

— О… ние… в района има мечки, но…

— Нахрани ги довечера, Чарлз. До скоро.

Затворих.

— Правилно ли те чух? — каза Кейт.

— Да, шибани мечки.

— Имах предвид цената на стаята.

— Да, ще спим в Мохокската стая. Наблюдателница за две хиляди долара ми се вижда малко екстравагантно.

— Да не си полудял?

— Защо питаш? След двете нощи в оная квартира заслужавам нещо по-така.

— Мисля, че квартирните в района на Олбъни са сто долара на ден — напомни ми тя. — Ще трябва да доплатим… тоест да доплатиш разликата.

— Ще видим.

Пейджърът на Кейт иззвъня и тя го погледна.

— Том е.

— Изчакай още няколко минути.

— Може да са намерили Хари.

— Би било чудесно. — Прелистих разпечатките, мъчех се да намеря нещо, за което да се хвана.

Кейт също се зае с листата.

— Това е съботният полет от единайсет сутринта от Бостън… Еха.

— Какво „еха“?

— Едуард Улфър. Знаеш ли кой е?

— Да, играеше централен нападател на…

— Заместник-министър на отбраната. Крайно десен, твърд поддръжник на войната с Ирак. Много близък на президента. Често се появява по телевизията.

— Явно той е бил разпознатият като министър на нещо си.

— Да. А със същия полет е пристигнал и Пол Дън. Президент съветник…

— По въпросите на националната сигурност, както и член на Съвета за национална сигурност.

— Точно така. Откъде знаеш?

— Ти пък защо питаш?

— Защо толкова ти харесва да се правиш на глупак?

— Много добро прикритие, когато наистина действам глупаво — казах. — Значи Улфър и Дън са пристигнали в събота заедно с още двама типа, ако се вярва на Бети, след което всички са се качили в микробуса на Къстър Хил Клуб.

Кейт отново погледна списъка на пътниците от съботния полет от Бостън.

— Общо са били деветима, но другите имена не ми говорят нищо. Не можем да кажем кои са другите двама.

— Така е. — Продължих да прелиствам списъците. — Улфър и Дън са заминали вчера с първия полет за Бостън, а оттам са се прекачили за Вашингтон.

Тя кимна замислено.

— Това изобщо означава ли нещо?

— На пръв поглед не много. Куп богати и влиятелни типове се събират за трите почивни дни в една планинска ловна хижа, собственост на петролен милиардер. Прилича на някой от онези ренесансови уикенди или на събиране на групата Карлайл, на които според някои хора и медиите стават какви ли не пъклени неща — манипулация на цените на петрола, финансови и политически сделки, конспирации за световно господство и други такива. Понякога пък се случва да са просто компания типове, събрали се да починат, да поиграят карти, да говорят за жени и да си разказват мръсни вицове.

Кейт се замисли.

— Понякога наистина е така. Но някой от министерството на правосъдието е наредил това събиране да бъде наблюдавано.

— Точно там е въпросът.

— И не всеки ден от министерството на правосъдието искат да бъде следен заместник-министър на отбраната, президентски съветник и дявол знае кой още.

— Добра картинка се очертава — отбелязах и отново прегледах списъците. — Трябва да направим проверка на всички пристигнала с пътническите самолети през последните няколко дни и да видим дали имат някаква връзка помежду си, после да се опитаме да разберем онова, което е трябвало да открие Хари — кой е заминал оттук за Къстър Хил Клуб.

— Не мисля, че е наша работа — отвърна Кейт. — Том не ни е казвал подобно нещо.

— Няма да е зле да проявим самоинициатива. Том харесва подобни работи. И между другото, Том да си го начука.