Сервитьорката дойде и единият от нас си поръча двоен чийзбургер с бекон, а другият — салата „Коб“, каквото и да означаваше това.
Пейджърът ми иззвъня и погледнах изписания номер. Нищо необичайно — Том Уолш.
— Ще му звънна.
— Не, аз ще му звънна — каза Кейт.
— Остави на мен. Той ме харесва и ме уважава.
Набрах номера на мобилния му телефон и Том отговори.
— Ти ли ме търси по пейджъра?
— Да. Търсих ви и по пейджърите, и по телефоните. Трябваше да ми се обадите, щом кацнете.
— Току-що пристигнахме. Насрещен вятър.
— Според пилота би трябвало да сте там от близо час.
— Изгубихме много време при колите под наем. По-важното е има ли някакви вести от Хари?
— Още нищо. — Запозна ме набързо с нищото и продължи: — Искам да идете до районната централа на щатската полиция в Рей Брук. Това е на няколко километра от Саранак Лейк. Свържете се с майор Ханк Шефър, командир на Група Б, и координирайте с него операцията по издирване. Можете да предложите своите услуги и експертиза, доколкото ги имате, както и да участвате в търсенето.
— Добре. Това ли е всичко?
— Засега. Междувременно проверяваме по каналите дали не можем да уредим неколкостотин войници от Кемп Дръм да участват в търсенето. Това ще го ускори значително. Кажете на Шефър, че още работим по въпроса.
— Разбрано.
— И ми се обадете, след като говорите с него.
— Разбрано.
— Добре. Кейт там ли е?
— В тоалетната е.
— Кажи й да ми се обади.
— Разбрано.
— Какво правиш в момента?
— Чакам двоен чийзбургер с бекон.
— Добре… Не се мотайте много в летището и не разпитвайте никого.
— Какво искаш да кажеш?
— Заминавайте колкото се може по-скоро към централата на полицаите. И дори не си помисляйте да минавате през Къстър…
— Ясно.
— Добре. Това е всичко.
Затворих.
— Какво каза? — попита Кейт.
Отпих от кафето си и отново се заех с разпечатките.
— Иска да идем в Къстър Хил Клуб, да видим дали Бейн Мадокс не е там, да говорим с него и да видим кой му е на гости.
— Това ли каза?
— Не с толкова много думи.
— Иска ли да му се обадя?
— Ако желаеш.
Тя започваше лека-полека да губи търпение.
— Джон, какво по дяволите…
— Ето как стоят нещата. Няма вести от Хари, Уолш иска да се свържем с щатската полиция, да помагаме в търсенето, да не се мотаем и да не разпитваме много-много из летището. За последното вече е късно.
— Не чух нищо за отиване до Къстър Хил Клуб.
— Виж, защо ти не идеш до щатската полиция? Аз ще мина през Къстър Хил Клуб.
Тя не отговори.
— Кейт, тук сме проформа в отговор на изчезването на един от датите хора от спецчастта. Пратени сме да разберем добрите или рошите новини, ако и когато бъде открит Хари. Става въпрос просто за протокол. Въпросът е каква роля искаш да играеш? Активна или масивна?
— Знаеш как да поставиш нещата… трябва да помисля.
— Ами мисли де.
Пристигна храната. Двойният чийзбургер с бекон изглеждаше така, сякаш можеше да ти докара инфаркт само като го докоснеш. В пакетчето с пържени картофки бе втъкнато малко американско знаменце.
— Искаш ли от салатата? — попита Кейт.
— Веднъж намерих плужек в една салата.
— Много мило.
Преди да успея да получа минималното си количество тлъстина за деня, младежът от „Ентърпрайз“ дойде в кафенето и подаде на Кейт ксерокопията на договорите за наем.
— Привършвам в четири, ако искате да ви покажа района. Може й да вечеряме заедно. Оставил съм номера на мобилния си телефон на визитката.
— Благодаря, Лари. Ще ти се обадя по-късно.
Той излезе.
— Как успя? — попитах.
— Кое?
Не отговорих и поисках сметката, за да можем да тръгнем веднага щом се появи Макс.
Отхапах от чийзбургера си и тя влезе в кафенето и дойде право при нас.
— Това са всички договори от четвъртък до утре, включително приключените — каза на Кейт. — Двадесет и шест бройки. Уикенд беше дълъг.
— Благодаря — отвърна Кейт. — И моля да не казвате на никого за това.
— Разбира се. — Тя ме погледна. — Голям късметлия сте с такава ясена.
Устата ми бе пълна, затова само изръмжах. Макс излезе и успях да преглътна.
— Как успя?
— Кое?
Лапнах шепа картофки и станах.
— Добре, да тръгваме.
Кейт прибра листата в куфарчето, аз оставих двайсетачка на масата и излязохме.
— Ако няма да идваш с мен, иди в „Херц“ и си вземи друга кола. Централата на щатската полиция е на някакво място на име Рей Брук, не много далеч оттук. Потърси майор Шефър. Ще ти се обадя по-късно.
Кейт стоеше и се колебаеше между заповедите на Уолш и наскоро изразеното мнение за него и за променящия се свят.