— Ще дойда с теб до Къстър Хил Клуб — реши накрая. — После ще идем в полицията.
Излязохме от терминала, отидохме на фирмения паркинг и открихме синия таурус. Подкарах колата до онази страна на терминала, където се намираше офисът на ФАА, и паркирах.
— Искам да проверя дали ГОКО имат фирмен самолет и дали използват летището. — Подадох на Кейт пътната карта. — Обади се на местната полиция и ги попитай как може да се стигне до Къстър Хил Клуб.
Влязох в сградата. Вътре имаше само един тип, седеше зад компютъра.
— Мога ли оттук да си купя билет до Париж?
Той вдигна поглед.
— Можете да идете където си поискате, ако притежавате, взели е под наем или сте запазили достатъчно голям самолет. Не ви е нужен дори билет.
— Значи съм попаднал на точното място. — Показах му документите си. — Джон Кори, Федерална контратерористична спецчаст. Трябва да ви задам няколко въпроса.
Той стана, дойде до гишето и провери картата ми.
— Какво има?
— С кого разговарям?
— Чад Рикман от ФАА.
— Добре, Чад, искам да зная дали летището се използва от частен самолет, регистриран на името на Глобъл Ойл Корпорейшън. ГОКО.
— Да, две нови машини модел „Чесна Сайтейшън“. Проблем ли има?
— Някой от самолетите тук ли е в момента?
— Не… всъщност и двата дойдоха вчера сутринта с около час интервал, заредиха и няколко часа по-късно отлетяха.
— Колко пътници пристигнаха с тях?
— Нямаше пътници. Обикновено изпращаме кола до самолета и съм сигурен, че бе само екипажът.
— А когато отлетяха, някой качи ли се?
— Не. Дойдоха, заредиха и по-късно отлетяха.
— Добре… накъде тръгнаха?
— Не ми казват такива неща… Длъжни са да дават информация единствено на Федералната въздушна агенция.
— Ясно… а как се свързват с нея? По радиото ли?
— Не, по телефона. Оттук. Всъщност подочух, че и двамата пилоти съобщават, че ще летят до Канзас Сити, с интервал половин час.
Обмислих думите му и попитах:
— Защо им е да пътуват до Канзас Сити без никой на борда?
— Може да са превозвали само товар — отвърна Чад. — Посрещнаха ги два джипа и натовариха нещо.
— Какво нещо?
— Не видях.
— Това са пътнически самолети, нали? А не товарни?
— Да. Но това не им пречи да събират малко багаж в салона.
— Още не мога да разбера защо два самолета ще долетят празни ще заминат със съвсем малко товар, при това в една и съща посока.
— Вижте, собственикът на самолетите — Бейн Мадокс — е собственик и на шибани петролни кладенци. Може да потроши колкото му душа иска гориво.
— Така е — признах. — Канзас Сити ли е крайната им дестинация?
— Не зная. Чух ги да обявяват по телефона този летателен план. Това е горе-долу на границата на обхвата им, така че може би оттам ще продължат нанякъде. А може и да се върнат.
— Разбирам… значи мога да се обадя на ФАА и да получа летателните им планове?
— Да, стига да сте оторизиран и да имате регистрационните им имена.
— Оторизиран съм, Чад. — Извадих листа, който бе донесъл Ранди от същия офис, и го сложих на бюрото. — Кои са самолетите на ГОКО?
Той провери списъка и отбеляза два номера — № 2730G и № 2731G.
— Последователни номера — осведоми ме. — Много от фирмите със собствени самолети го правят.
— Зная.
— Така ли? И с какво са се издънили?
— Типичните данъчни истории. Богаташите не си плащат данъците като мене и тебе.
— Без майтап?
— Благодаря, Чад. Помисли още малко. Поразпитай наоколо дали някой няма да се сети нещо. Имаш ли мобилен телефон?
— Разбира се. — Той записа номера си върху визитката си. — Какво всъщност търсите?
— Нали ти казах — укриване на данъци. Чували с пари. Не споменавай на никого, че има федерално разследване.
— Гроб съм.
Излязох от кабинета и се качих в колата.
— Има два самолета на ГОКО, които използват летището — съобщих на Кейт и й разказах подробностите, докато карах към изхода, казах й, че трябва да се обадим на ФАА във Вашингтон и да научим летателните планове на машините.
— Защо ни е да знаем това? — попита Кейт.
— Още не зная. Този тип Мадокс ме интересува, и никога не можеш да кажеш кое е важно, докато не го свържеш с нещо друго. В работата на детектива няма такова нещо като ПМИ — прекалено много информация.
— Трябва ли да си водя бележки?
— Не, ще ти дам записите на лекциите ми пред тъпите студенти.
— Благодаря.
— Разбра ли посоката?
— Донякъде. Дежурният каза да тръгнем на запад по шосе 3, после а север по 56, а оттам да питаме.
— Истинските мъже не питат за посоки. Накъде е шосе 3?
— Щом питаш, наляво.