Навсякъде се виждаха пръснати трупове — предимно на тишкетмоаки. Улиците бяха изплескани с кръв. В момента битката между тевтонците и таланакския гарнизон се водеше на друго място — най-вероятно на върха на града.
Далече под улиците се виждаше реката. Двата моста, които Кикаха можеше да разгледа оттук, бяха задръстени с бегълци, които се изнасяха навън, към стария град.
В същия момент един тишкетмоак се спусна по дългата извита рампа откъм горната улица и спря пред фон Турбат, който току-що бе излязъл от храма. Кралят се качи на коня си, преди да разреши на тишкетмоака да му каже каквото имаше. Мъжът беше облечен във великолепна пелерина от дълги извити бели пера, под която се виждаха аленочервена тога и високи зелени гамаши. Най-вероятно бе един от приближените на императора. Той докладваше пред фон Турбат, а това можеше да означава единствено, че императорът е пленен.
Дори да се изплъзнеше, Кикаха можеше да разчита на много малко места, където да се скрие. Останалите в града хора щяха да се подчиняват на заповедите на новите си управници и ако сред тях бе включено и нареждането да съобщят за Кикаха щом го зърнат, те щяха да се подчинят.
Един от войниците до него отвори дума за наградата, обещана за залавянето на Кикаха или за информация, която би довела до неговото залавяне: десет хиляди драхенери, титла, замък, земи и цялото население, обитаващо баронетството на Хорстман. Дори някой от простолюдието да спечелеше наградата, той и семейството му автоматично щяха да станат благородници. Обещаните пари бяха повече, отколкото кралят на Егесхайм събираше от данъци в продължение на две години.
Кикаха искаше да попита какво се бе случило с Лиза фон Хорстман — бившата му съпруга, и фон Листбат — добрият му приятел, който управляваше в негово отсъствие. Не посмя, но стомахът му се сви при мисълта за възможната им съдба.
Отново се наведе през прозореца, за да поеме свеж въздух, и точно тогава видя нещо, което беше забравил. Преди известно време беше видял рицар точно зад фон Турбат да държи меч в едната си ръка и да стиска под мишница голяма стоманена касетка. Същият рицар придружаваше фон Турбат на улицата и когато кралят отново се върна в храма, той го последва по петите.
Странно, помисли си Кикаха. Всъщност цялата тази работа беше повече от странна. Той не можеше да намери обяснение на нищо. И все пак, едно поне бе ясно: Улф едва ли действаше като Повелител на този свят в момента, тъй като не би допуснал подобно нещо да се случи. Улф беше или мъртъв, или блокиран в двореца си, или се криеше някъде из този свят или на друг.
Ефрейторът, определен за командир на групата им, нареди да се връщат. Отново претърсиха всички шахти в техния сектор. Когато стигнаха до коридора, всички бяха изморени, изпотени, гладни и бесни. Настроението им не се подобри от ругатните, с които ги обсипаха офицерите. Рицарите не можеха да повярват, че Кикаха им се бе изплъзнал. Не го вярваше и фон Турбат. Той обсъди ситуацията с офицерите си, разработи подробен план и заповяда търсенето да се поднови. Наложи се известно забавяне докато се раздадат бутилки с вода, сухар и сушено месо на хората. Кикаха седеше свит в ъгъла при останалите и проговаряше само на въпроси, отправени му директно. Останалите от неговата група се хранеха заедно, но не го попитаха коя е неговата рота — самите те бяха достатъчно изморени и изнервени, за да говорят за празни неща.
Търсенето беше прекратено един час след настъпване на нощта. Някакъв офицер заяви, че Кикаха не може да избяга надалече. Потокът бежанци през мостовете беше прекъснат. Всеки мост бе поставен под усилена охрана, а по отсрещните брегове на реката кръстосваха патрули. Беше започнало и претърсване на домовете без никакви изключения.
Което означаваше, че отрядите извършващи претърсването ще останат лишени от съня, за който жадуваха. Щяха да търсят Кикаха цялата нощ. Щяха да останат будни и на следващия ден, а сигурно и следващата нощ, ако не го намереха дотогава.
Войниците не протестираха — никой от тях не желаеше да бъде пребит с бич, кастриран и едва тогава обесен. Но мърмореха недоволно между тях и Кикаха слушаше внимателно, за да събере информацията, която можеше да му влезе в работа. Това бяха корави хора от простолюдието, които недоволстваха, но щяха да се подчинят на всяка разумна заповед и сигурно на повечето неразумни.