Някъде по средата на пътя, той замръзна залепнал за скалата като муха, доловила в далечината сянката на огромна заплашително придвижваща се ръка. Патрул от четири конника мина под него. Те спряха за малко да разменят няколко думи с войниците на улицата, после продължиха обиколката си. Кикаха също продължи, стигна до улицата, и се плъзна покрай стената оформена от фасадите на домовете, използвайки за прикритие всеки тъмен вход.
Продължаваше да носи със себе си лъка и колчана със стрелите, макар че щеше да се придвижва много по-лесно и по-безшумно без тях. Но те можеха да му потрябват и затова се бе примирил с неудобствата, които му причиняваха.
Когато се добра до улицата, на която бе дома на Клататол, луната беше готова да се скрие зад монолита на североизток. Това беше квартал на бедните, на роби, заплатили неотдавна за свободата си, на ханове и таверни, в които се подвизаваха моряци и контрабандисти от флотилиите, кръстосващи по реката, на охранници, предлагащи услугите си срещу заплащане, на керванджии, които можеха да бъдат наети, за да потеглят по безкрайните пътища на Великите равнини. Това бе район, предпочитан от крадци и убийци, които полицията не можеше да арестува поради липсата на улики, както и на други крадци им убийци, укриващи се от пипалата на правосъдието.
При нормални обстоятелства, дори в този късен час, улицата на Подозрителните миризми щеше да гъмжи от народ. Но комендантският час, наложен от нашествениците, изглежда бе стреснал обитателите. Не се виждаше жива душа с изключение на няколкото редки патрули. Всеки прозорец и всяка врата бяха залостени.
Подобно на много от най-долните улици и тази беше построена чрез търкане още в самото начало, когато тишкетмоаките си бяха поставили за цел да трансформират планината в град. На улицата имаше както домове, така и магазини. Върху постройките имаше втора улица с други домове, върху тях трета и върху нея последна — четвърта. По този начин, в рамките на едромащабната структура, съществуваше микроструктура, спазваща същата пирамидална организация.
Намиращите се една върху друга улици се свързваха чрез тесни стълби, построени чрез триене на нефрита между всяка пета или шеста къща на главната улица. Стълбите позволяваха да се изтеглят по-дребни животни като прасета и овце, но конете рискуваха да се подхлъзнат по гладките стъпала.
Кикаха пое по улицата на Зелените птички, която беше над четвъртото ниво къщи на улицата на Подозрителните миризми. Домът на Клататол — ако тя все още живееше там — беше на третото ниво. Смяташе да се прехвърли през оградата, да увисне на ръце, да скочи върху покривите на къщите на четвърто ниво и да повтори операцията, за да слезе до трето ниво. Скалата тук не предоставяше никакви възможности за катерене.
Но точно когато прекоси улицата на Зелените птички, ушите му доловиха чаткането на железни конски подкови. От тъмнината пред храма се появиха трима души на черни коне. Единият бе рицар в пълно бойно снаряжение, другите двама бяха обикновени оръженосци. Конете се носеха в галоп, а ездачите бяха плътно притиснати до телата им. Над тях, подобно на зловещ дим, издигащ се над огън от зли намерения, се развяваха черните им пелерини.
Бяха достатъчно далече и Кикаха лесно можеше да им се изплъзне, като се прехвърли през оградата и скочи долу. Но те сигурно носеха лъкове, макар да не се виждаха и ако скочеха от конете си достатъчно бързо, можеха да го прострелят. Луната хвърляше два пъти по-силна светлина, отколкото пълна луна на Земята. Дори да не го улучеха, те сигурно щяха да извикат помощ и да започнат масово претърсване на всички домове в околността.
Е, помисли си той, така или иначе претърсването щеше скоро да започне каквото и да станеше, макар че… да, ако ги убиеше, преди другите да са разбрали… може би… май наистина си струваше да опита.
При други обстоятелства Кикаха щеше да се опита да свали ездачите. Той обичаше конете. Но забравяше за всякаква сантименталност, когато ставаше дума да спаси живота си. На всички живи създания предстоеше да умрат, но Кикаха възнамеряваше да се погрижи собствената му смърт да дойде колкото може по-късно.
Той старателно се прицели в конете и бързо и точно изстреля две стрели. Две от животните тежко рухнаха и ездачите им дори не направиха опит да станат. Третият — рицарят — неумолимо се носеше към него, насочил копието си към корема на Кикаха. Стрелата прониза коня през шията, животното падна на колене и се претърколи през глава. Рицарят излетя във въздуха. Той инстинктивно продължаваше да държи копието си, но към края на полета си го пусна, сви крака и се приземи на кълбо. Коничният му шлем изкънтя от удара в скалата, откъсна се от главата му и започна да се търкаля надолу по улицата. Мъжът се плъзна странично и разпраната му пелерина остана да лежи зад него като откъсната от тялото му сянка.