Выбрать главу

Но въпреки тежката си броня, мъжът успя да се изправи и изтегли меча от ножницата. Отвори уста, за да извика за помощ, но в този миг четвъртата стрела намери път през зъбите ми, заби се в основата на гърлото и той тежко рухна назад, изпускайки меча си.

За седлото на мъртвия кон на загиналия рицар беше прикрепена сребърна касетка. Кикаха се опита да я отвори, но ключът се намираше някъде из дрехите на рицаря. Нямаше време да го търси в този момент.

На улицата лежаха три мъртви коня, един мъртъв човек и вероятно още двама други мъртъвци. Никакви викове в далечината не показваха, че някой бе чул кратката схватка.

Труповете обаче нямаше да останат задълго незабелязани. Кикаха пусна лъка и колчана си на долната улица и бързо ги последва. След по-малко от минута той се намираше на улицата от третото ниво и чукаше на здравия дървен капак, зад който се намираше прозореца на Клататол. Чукна три пъти, преброи до пет, чукна два пъти, преброи до четири и чукна веднъж. Държеше ножа в другата си ръка.

Не долавяше никаква реакция. Преброи наум до шейсет съгласно уговорения код, както си го спомняше, и повтори сигнала. В следващия миг отгоре се разнесе тракане на копита, последваха възбудени викове и сигнал с рог. Улицата над главата му се освети, както и главната улица под него. Заби барабан.

Неочаквано капакът на прозореца пред него се разтвори. Кикаха едва успя да отдръпне глава, за да не бъде ударен. Стаята беше тъмна, но той успя да различи призрачно бяло женско лице и голи гърди под него. Полъхна смесена миризма на чесън, риба, свинско месо и прословутото плесенясало сирене, което тишкетмоаките обожаваха. В съзнанието си Кикаха винаги свързваше красотата на обработения нефрит с тази характерна миризма. Първата му визита тук се бе оказала пълен провал, той просто не бе успял да надмогне натрапващите се асоциации.

Но в този миг миризмата означаваше Клататол, която бе толкова красива, колкото сиренето й бе ужасяващо. Или толкова красива, колкото бе отблъскващ речника й. Защото тази жена притежаваше темперамент, горещ като исландски гейзер.

— Ш-ш-т! — предупреди я Кикаха. — Съседите!

От устата на Клататол изригна повторен залп от непристойности и богохулства.

Кикаха я запуши с ръка и леко изви главата й, за да й покаже, че лесно може да й счупи врата, после я избута назад така че тя се препъна и прекрачи през прозореца. Дръпна капака, затвори прозореца и се обърна към нея. Тя бе станала от пода, беше намерила маслена лампа и я бе запалила. Приближи се, поклащайки бедра под трепкащата светлина, прегърна го и обсипа с целувки лицето, шията и гърдите му, обилно поливайки ги със сълзи, докато шепнеше ридаейки мили думи.

Кикаха се опита да не обръща внимание на киселата миризма на силно вино, на изгнило сирене, на чесън и застоялия дъх на заспал човек, и я целуна в отговор. После попита:

— Сама ли си?

— Не се ли заклех, че ще ти остана вярна? — отвърна му тя с въпрос.

— Да, но аз не те бях молил да го правиш. Идеята си беше изцяло твоя. Освен това — добави той — както добре знаем и двамата, ти не можеш да издържиш и една седмица без мъж.

Двамата се засмяха и тя го поведе към задната стая, която беше в основата си квадратна, но стените се извиваха към тавана, за да образуват купол. Това бе нейната спалня, но едновременно с това и работната й стая, защото тук тя планираше контрабандните си удари, както и тук се освобождаваше от стоката. Единственият свидетел беше само мебелировката. Тя се състоеше главно от легло: ниска дървена рамка, през която бяха прекарани кожени ремъци, а върху тях бяха метнати кожи на елени и на планински лъв. Кикаха се изтегна върху тях. Клататол възкликна при уморения му вид. После го остави за малко, отиде в кухнята, а той й извика да му донесе само вода, хляб и малко сушено говеждо или пресни плодове, ако има. Колкото и да беше гладен, мисълта за сиренето го ужасяваше.

След като похапна, той я попита какво знае за нападението. Клататол седеше на леглото до него и му бе подавала храната. Изглеждаше готова да се отдаде на любовната игра в точката, когато я бяха прекъснали преди седем години, но Кикаха я разубеди. Ситуацията му се виждаше прекалено заплетена, за да си играе на любов точно сега.