Клататол, въпреки многото си недостатъци, беше практична жена и се съгласи. Тя стана, облече се в пола от зелени, бели и черни пера и наметна през раменете си пелерина от розова памучна тъкан. Изплакна устата си със силно разредено вино и капна на езика си капка силен парфюм. После отново седна до него и започна да говори.
Но макар и да имаше достъп до всички новини в нелегалния свят, тя не можа да му каже всичко, което го интересуваше. Нашествениците се бяха появили сякаш от нищото в една задна стая във величествения храм на Олимамл. Бяха помели всякаква съпротива в двореца и бяха пленили императора и цялата фамилия, след като бяха смазали личната охрана и гарнизона.
Завземането на Таланак явно бе планирано добре и бе перфектно изпълнено. Докато вторият предводител, фон Свиндебарн, завземаше двореца и реорганизираше полицията на Таланак и военните, фон Турбат бе повел продължаващите да се множат войски на нашествениците от двореца към града.
— Всички гледаха като парализирани — разказваше Клататол. — Случилото се бе напълно неочаквано. Пълчищата бели хора, които се изливаха от храма на Олимамл… сякаш сам Олимамл ги бе изпратил… това подсилваше парализата.
Гражданите и полицията, опитали да се изправят на пътя на завоевателите, бяха прегазени. Останалата част от населението се бе изпокрила по къщите, а малкото, добрали се до най-долното ниво, опитали да се прехвърлят през реката по мостовете. Но мостовете също бяха блокирани.
— Най-странното нещо е — поколеба се Клататол, но след това продължи с уверен глас, — най-странното е, че зад всичко това не прозира желание да се завладее Таланак. Не, завземането на града ни сякаш е, как го наричате вие мъжете… страничен резултат? Сякаш нашествениците са решени да завладеят града, гледайки на него като на езеро, в което плува желаната от тях риба.
— Имаш предвид мен, нали? — обади се Кикаха.
Клататол кимна.
— Просто не знам защо тези хора така силно те искат? — замислено прошепна тя. — А ти?
— Не. Бих могъл да се досетя — отговори Кикаха. — Но няма да го направя. Подобни предположения само могат да ме объркат и да ми отнемат ценно време. Най-важното за мен сега е да се измъкна. И тук, любима, идва твоят ред!
— Да, сега ме обичаш — обади се тя.
— Ако имахме време… — намекна той.
— О, аз мога да те скрия на място, където ще разполагаме с всичкото време на света — успокои го тя. — Разбира се, има и други…
От известно време Кикаха беше започнал да долавя някаква неувереност в нея. Ситуацията не позволяваше да бъде груб с нея, но той се реши. Хвана я през кръста и я стисна силно. Тя направи гримаса и опита да се освободи.
— Какви други?
— Спри да ми причиняваш болка и ще ти кажа. Може би. А ако ми дадеш целувка, със сигурност ще ти кажа.
Няколкото секунди се струваше да бъдат загубени, затова той я целуна. Парфюмът в устата й проникна в ноздрите му и сякаш го изпълни до пръстите на краката му. Почувства как главата му се замайва и се запита дали все пак тя не заслужава някакво възнаграждение след толкова дълго чакане.
После се изсмя и леко се освободи.
— Ти наистина си най-красивата и най-съблазнителна жена, която някога съм срещал, а аз съм виждал хиляди и хиляди — подчерта той. — Но смъртта броди по улиците и ме търси.
— Когато отново видиш онази жена… — започна тя.
Отново ставаше игрива, затова се налагаше да й покаже, че подобна игривост може да й причини болка. Тя не възрази на това, дори й хареса, защото за нея еротичната любов включваше и малки дози болка и грубост.
5
Изясни се, че няколко минути преди нахлуването на фон Турбат, от вътрешността на храма на Олимамл излезли трима чужденци. Също били белокожи. Една от тях била чернокоса жена, за която Клататол, въпреки ревността си и пренебрежението, с което се отнасяше към другите жени, все пак призна, че била най-хубавата, която някога е виждала. Единият от двамата й спътници бил огромен, страшно дебел мъж, а другият бил дребосък, само кожа и кости. Тримата били облечени странно и никой не знаел дума тишкетмоакски. Говорели на уишпауамл — езика за проповеди, използван от свещенослужителите. За нещастие крадците, които скрили тримата чужденци, знаели само няколко думи на уишпауамл, използвани от миряните като отговори по време на служби.
За Кикаха бе ясно, че тримата са Повелители. Навсякъде по тази планета използваният при богослужения език беше техен.
Бягството им от фон Турбат показваше, че вселените им са отнети и те търсят спасение. Но каква беше ролята на фон Турбат — един незначителен крал — в дела, в които са замесени Повелителите?