— Ще ни свършат работа, докато си купим нови.
Докато се приготвяха, преместиха Лува в по-голяма и по-комфортна стая и поставиха на кухненските талоси заповед да се грижат за него. Кикаха остави Анана да поговори с брат си докато сам се залови да набави всичко, което можеше да им потрябва за екскурзията до Земята. Взе лекарства, лъчемети, заряди за тях, нож за хвърляне, малък кинжал за нея, в кухата дръжка на който имаше отрова. Рогът на Шамбаримен си имаше специален калъф.
Кикаха отнесе калъфа в стаята, където бе оставил двамата.
— Изглеждам като музикант — оплака се той. — Ще трябва да се подстрижа по подходящ начин при първа възможност, когато пристигнем там. Косата ми е по-подходяща за ролята на Тарзан. Не бих искал да привличам внимание към себе си. А, да, защо не започнеш да ме наричаш Пол отсега нататък? Пред теб отново е Пол Я. Финеган.
Сбогуваха се с Лува, който каза, че се нагърбва да бъде пазител на двореца по време на тяхното отсъствие. Щеше да се погрижи талосите да разчистят труповете и щеше да активира всички защитни системи срещу попълзновенията на Повелители-мародери, които можеха да проявят апетит към изоставената собственост. Беше опиянен от щастие, че отново е с Анана, макар и за кратко. Виждаше се, че не е като останалите Повелители.
Което не попречи на Кикаха да я попита още в мига, когато излязоха от неговата стая:
— Поговорихте ли за миналото, както те помолих?
— Да — отвърна му тя — и имаше много неща, за които той не можеше да си спомни.
— Мислиш, че…? — замръзна Кикаха.
Тя поклати глава и се разсмя:
— Не. Действително има много неща, за които той не можа да си спомни — неща, които един Звънар просто не би могъл да знае. Но от друга страна той ми припомни много случки, за които аз бях забравила. О-о, той ми е брат, а не Звънар, както се притесняваше ти.
Кикаха се усмихна и подчерта:
— Не забравяй, че ти помисли за тази възможност едновременно с мен! — И я целуна. Миг преди да стъпят във вратата, която щеше да ги телепортира на Земята, той се сети да я попита: — Говориш ли английски?
— Живяла съм три години на Земята в Париж и Лондон — отвърна му тя. — Но съм забравила и френския и английския.
— Е, бързо ще си го припомниш — успокои я той. — Остави ме аз да се оправям в началото.
Той спря, сякаш преодолявайки последните се колебания срещу пътуването.
— Е, има нещо успокоително в тази история. Наистина трябва да издирим онзи Звънар. Но поне не сме застрашени от зли Повелители.
Анана го погледна изненадано:
— Нима Улф не ти е казвал за това? Тайният Повелител на Земята е Червения Орк!