Клататол допълни:
— Фон Турбат също е казал, че ако не му бъдеш предаден до двайсет и четири часа, той ще убие императора и неговото семейство, след което ще убие и всяко живо същество в този град. Споделил това насаме с офицерите си, но един роб ги подслушал. И сега това се знае от целия град.
— Как е могъл един тишкетмоак да го разбере, след като фон Турбат говори с офицерите си на немски? — попита Кикаха.
— Фон Турбат разговарял с фон Свиндебарн и неколцина други на свещения език на Повелителите — поясни тя. — Робът знаел езика, понеже служел в храма.
Черните звънари можеха да се окажат онзи все още неизползван фенер, който да хвърли светлина върху мистерията. Той знаеше, че двамата тевтонски крале са в състояние да се ориентират в смисъла на една проповед, но в никакъв случай не биха могли да знаят езика достатъчно добре, за да разговарят без особена причина точно на него. Следователно, те не бяха онова, за което се представяха.
Не му бе дадено време да задава въпроси. Клататол каза:
— Розовобузестите са намерили вътрешната стая зад стената на спалнята ми и всеки момент ще я разбият, за да влязат в нея. Не можем да оставаме тук повече.
Двама от мъжете излязоха от стаята, но се върнаха почти веднага, носейки разтегаеми стълби. Опънаха ги на цялата им дължина във вентилационната шахта. Като видя това, Кикаха малко се поуспокои.
— Патриотизмът ти сигурно изисква да ни предадеш на фон Турбат — подметна той. — Значи…?
Двама започнаха да се изкачват по стълбите. Другите сбутаха Повелителите и Кикаха да ги последват.
— Говори се, че императорът бил обладан от зъл демон — отвърна Клататол. — Душата му била изхвърлена на студа край луната и сега демонът яздел тялото му, макар че все още не се чувствал съвсем комфортно. Жреците дискретно се погрижиха това да стане достояние на хората в града. Те ни заръчват да се борим срещу това зло. И ние няма да те предадем, Кикаха, любимецо на Повелителя и на Олимамл, нито ще предадем и другите.
— Обладан от зъл дух, казваш? — повтори Кикаха. — Откъде знаеш това?
Клататол не му отговори нищо, преди да се изкачат по стълбите и да се озоват в хоризонтална галерия. Един от контрабандистите запали малък фенер, а другите издърпаха стълбите, сгънаха ги и ги понесоха.
— Малко неочаквано императорът започна да говори само на свещения език — проговори Клататол — и се разбра, че не разбира тишкетмоакски. А жреците съобщиха, че фон Турбат и фон Свиндебарн разговарят само на уишпауамл и карат своите жреци да превеждат заповедите им на останалите.
Кикаха не виждаше как от това следва, че някакъв демон е обладал Уишкатийл, императора. Предполагаше се, че езикът за богослужения ще изпепели устните на демона, опитал се да проговори на него. Но той не възнамеряваше да оспорва това очевидно противоречие, което бе в негова полза.
Групата бързо вървеше по тунела и се чуваха единствено пуфтенето и оплакванията на Джудубра-дебелия. Беше се наложило да го изтеглят през вентилационната шахта. Сега одеждите му бяха разкъсани и кожата му бе одрана.
Кикаха попита Клататол дали храмът на Олимамл се охранява добре. Надяваше се, че по-малката тайна врата не е открита. Тя му отвърна, че не знае. След това Кикаха се поинтересува как щяха да се измъкнат от града. На това тя отговори, че е по-добре той да не знае, защото не би могъл да предаде останалите, ако случайно бъде заловен. Кикаха не влезе в спор с нея. Макар наистина да нямаше идея как точно ще напуснат града, той имаше достатъчно добра представа за възможните начини. При последното си идване тук бе разбрал как тя и партньорите й прекарваха стоката през митничарите. Тя не подозираше, че това му е известно.
Той се обърна към Анана, която се носеше като фурия напред:
— Жената, която междупрочем се казва Клататол, твърди, че императорът и поне двама от нашествениците са обладани от зли духове. Имаше предвид, че съвсем неочаквано те или не са били в състояние или не са искали да разговарят на друг език освен този на Повелителите.
— Черни звънари — късо отговори Анана след кратко замисляне.
В същия миг в тунела проехтяха викове. Групата замръзна на мястото си, фенерът беше изгасен моментално. В двата края на тунела се появиха светлини и от отворите на шахтите пред и зад тях се разнесоха гласове.