Моментът изглеждаше подходящ да попитам:
— Защо?
— Вина.
— Вина ли?
— Да. Бащата на Сали също бил съдружник във фирмата, още по времето, когато командвал старият Уестин. Знаеш как става понякога — извратен стремеж да не се допусне протекция. Старецът изгърбвал сина си от работа, товарел го за трима и не му давал дъх да си поеме. Това траяло седем години. Накрая го уволнил.
— Няма що, чудесен човек.
— Един от последните истински безсърдечни мръсници. — След миг Сай добави: — Било е много преди моето време, но съм чувал, че бил много хитър и талантлив адвокат. Синът се прехвърлил в друга фирма, но вече бил развалина. Пет години по-късно, когато Сали навършвала две годинки, баща й отново се кандидатирал за съдружник и пак го отхвърлили.
— Крайно време да се замисли за друга професия.
— Може и да се е замислил. Но вместо това се самоубил. — Той ме остави да разсъждавам една-две секунди над чутото, после обясни: — Но Сали работи като бясна. Откакто започна, едва ли й се събират повече от четири часа сън на денонощие. А и ние не я щадим. Просто не е в наш стил. Всички служители трябва да се докажат.
— И как се справя?
Сай неопределено размаха ръка.
— Имаме седмина служители от нейния випуск. След няколко месеца ще решим кои трима да задържим. Двама са златни деца… истински гении. Освен това, тъй като вече по-голямата част от дейността ни е свързана с фалитите, предпочитаме сътрудниците да притежават не само правно, но и икономическо образование. Сали няма това предимство и между нас казано, ако я бива в сметките, значи добре го прикрива. — Той явно имаше какво още да каже и след малко добави: — Лично аз убедих управителния съвет да я прехвърли на работа при мен. Сметнах за уместно да ти обясня защо в момента изглежда малко скована и напрегната.
Е, има много мотиви да навлезеш в областта на правото — интелектуално или морално влечение, родителски очаквания, а на първо място стоят алчността и чистата глупост. Очевидно мис Уестин гонеше призраци. Не ми се вярваше да е здравословно. Ако аз ръководех фирмата, бих сложил на входа металодетектор и сапьори с кучета в случай, че мис Уестин реши да разчисти старите сметки. Но това си е лично мое мнение.
— Не споменавай на Сали за какво сме говорили — каза Сай. — Всъщност с никого не го споделяй. Мъчим се да уважаваме личния живот на служителите и само неколцина от старшите съдружници знаят тази история. Нашите сътрудници са възпитани в състезателен дух и без съмнение някои биха измислили начин да го използват като оръжие. — Лицето му стана сериозно и той добави: — Но ти не участваш в надпреварата и трябва да бъдеш наясно, че поведението ти може да повлияе на бъдещето й.
— Ще се старая да поемам отговорност за личните си издънки.
— Похвално. — Той прекрачи напред, потупа ме дружески по рамото и подхвърли: — Бас държа, че се питаш защо армията е приела да работи точно с тази фирма.
— Всъщност не.
— Питаш се, не отричай. — Сай ме изгледа многозначително и добави: — Минах през правното образование, за да стигна до политиката… Учих в Католическия университет. В моята група имаше един млад офицер на име Томи Клапър. Станахме много добри приятели.
— Тъй ли?
На излизане той подметна:
— Разговаряме най-редовно.
Ако оставим това настрани, Сай ми допадаше, а мисля, че и той ме хареса. Не казвам, че станахме неразделни, но аз бях пратен на заточение тук, защото ядосвах шефа си, а той — защото беше ядосал целокупния американски народ. Вярно, имаше известна разлика в мащаба, но иначе усещах някаква странна обвързаност между нас двамата. А и около него витаеше чаровният дух на непредсказуем бунтар. Харесвам хората с някой и друг сериозен недостатък. Нали и аз съм същата стока.
И още нещо. Възхищавам се на умението да поднасяш заплахата елегантно, с кадифени ръкавици и тъй нататък. Всеки идиот може да каже: „Изпречиш ли ми се, скапаняк, ще те смажа.“ Дипломатът се усмихва и казва: „Ела тук, добро кученце“, а зад гърба си стиска солиден камък.
А най-впечатляващото му изпълнение беше, че ми разказа историята на Сали Уестин. Като стана дума за психологическа мотивация — как да пренебрегнеш подобно нещо? Главата на горкото момиче гъмжеше от страховити демони и сега добрият стар Шон Дръмънд трябваше да се погрижи да не я изхвърлят на улицата.
4
Сали се върна в кабинета броени секунди след като Сай излезе. Потеглихме на обиколка из фирмата, започвайки от библиотеката, която заемаше една четвърт от седмия етаж. Състоеше се от километри скъпи килими, дървени маси, кожени кресла и солидни етажерки, претъпкани с дебели книги. Някоя грижовна душа бе оформила интериора като английски клуб за джентълмени. Мирисът пък ми напомни за мъжка съблекалня. Взе да ми се повдига.