Гледайки втренчено Филис, той прекрачи в залата и попита:
— Е, как върви?
— За съжаление зле — призна тя.
Той кимна на нея и на Макгрудър, после каза:
— Това е Том.
Нямаше нужда да ми представя спътника си. Лично аз не бих го нарекъл Том, защото ставаше дума за генерал Томас Клапър — последния човек, когото очаквах, желаех и държах да видя в момента.
Но Клапър тръгна право към мен, протегна ръка и изрече прекалено спокойно:
— Майор Дръмънд, как сте?
— Добре, господин генерал. Нали разбирате, с оглед на обстоятелствата.
По очите му видях, че разбира. И че в най-близко бъдеще предстои сериозно обсъждане на кариерата ми.
По момента на появата им не беше трудно да се досетя, че са следили какво става в залата.
Той се усмихна на Джанет.
— Аз съм Томас Клапър, бившият началник на Лайза. Може ли да те наричам Джанет?
Както казах веднъж, Клапър е типичен южняшки джентълмен. Ако не се зъби, може да бъде чаровен, дори обаятелен. Поне така съм чувал.
— Да… ще ми бъде приятно — отвърна Джанет.
— Джанет, дълбоко съжалявам за Лайза. Разговарях с баща ти, а сега искам да изкажа съболезнования и на теб. Почти от трийсет и пет години работя във военния съд. Ценях Лайза безкрайно високо. Тя беше чудесна личност и един от най-добрите юристи, които съм срещал.
Звучеше искрено и навярно наистина беше така.
— Благодаря — отговори Джанет.
— Аз пратих Дръмънд в Бостън за ваш кризисен офицер.
— Още веднъж благодаря.
Той се озърна към мен.
— Недей да ми благодариш за това.
Тя сметна последното за шега и се засмя учтиво. Клапър не.
— Той ми спаси живота — каза Джанет. — Може би грешите за него.
— В никакъв случай.
Този път Клапър се усмихна. Но само на нея. Не и на мен. Лош знак.
И като стана дума за лоши знаци, забелязах, че Питърсън е използвал момента, за да привика помощниците си в ъгъла и да ги изкомандва тихичко. Така нареченият Джак Макгрудър явно не харесваше заповедите. Питърсън се приведе към него и прошепна нещо. Макгрудър сви рамене, отдръпна се и очевидно загуби спора.
После Питърсън дойде при нас, ръкува се с Джанет, после с мен и нареди на всички да седнат отново. Той остана прав, да ни гледа отвисоко. Дребните хора знаят всякакви трикове.
Най-напред се обърна към Джанет и мен.
— Обясних на Джак и Филис, че е време да ви разкрием останалото. — Изгледа ни втренчено и добави: — Разбирате, че нищо, казано тук, не бива да излиза извън тази зала.
— Не съм съгласна — възрази Джанет.
— Вярвам, че когато приключим, ще се съгласите.
— Аз пък вярвам, че бъркате.
— О, ще видите.
Клетият глупак явно не я познаваше като мен.
Между демонстрацията на самоувереност и прикритата заплаха границата е съвсем тънка, тъй че не бях наясно кое от двете съм чул току-що.
След като ни даде да разберем какво мисли, той се обърна към Макгрудър:
— Кажи им, Джак.
Божичко — този май наистина се казваше Джак.
И Джак заговори малко кисело:
— Операция „Троянски кон“ — кодовото име напълно отразява същността й. Синдикатът, за който стана дума, се превърна в най-големия световен канал за пране на пари. Както във всеки друг занаят, така и тук успехът ражда успех. Престъпните организации и терористичните групи се редят на опашка, за да им изпере парите.
Филис хвана Макгрудър за рамото и ни попита:
— Разбирате ли защо го направихме?
— Обяснете ни — отвърна Джанет.
— Насърчихме този растеж, за да могат нашите хора и Агенцията за национална сигурност да направят пълна дисекция на синдиката. Той е много голям и разклонен, но следим значителна част от телефонните му разговори, електронни съобщения и банкови преводи. Все още не сме го проучили докрай, но с всеки ден от мръсната му дейност узнаваме нови и нови неща.
— Най-важното: научаваме откъде идват парите, колко са и къде отиват — побърза да я подкрепи Макгрудър.
— Ами тогава конфискувайте колкото можете и врътнете кранчето — предложих аз.
— Това е последното, което бихме желали да сторим възрази Питърсън.
— А не трябва ли да е първото?
— Не става дума за парите — отвърна Филис. — Те никога не са били важни.
— А кое е важно?
— Парите са обикновена хартия, печатана от правителствата. Интересуват ни клиентите на синдиката. Интересуват ни хората и организациите, които правят тези пари, как ги правят, откъде идват парите, къде отиват и какво се купува с тях. Научаваме къде ги влагат и как ги прибират, след като са изпрани. Използваме тази информация, за да разкриваме терористични групи и престъпни банди по цял свят. Прибираме хората един по един, за да не заподозрат нещо. Притискаме ги и научаваме още. Понякога вършим работата сами, друг път я предоставяме на американски или чуждестранни колеги.