Джанет ме гледаше смаяно.
Но аз се обърнах, погледнах Филис в очите и попитах:
— Кога разбрахте?
Тя още гледаше шефа си, който й нареди:
— Отговори му, Филис. — После натърти: — И аз бих искал да знам.
Всичкото това упорито зяпане изведнъж свърши, защото Филис се завъртя към Джак и отсече:
— Ти обяснявай.
Вярно казват хората, мръсотията тече надолу.
Джак взе да заеква:
— Ние не бяхме… тоест когато убиха капитан Мороу, нямахме представа… не успяхме да свържем фактите… Тя беше напуснала адвокатската фирма преди няколко седмици. Полицията смяташе, че е било грабеж.
— Ами след Кътбърт? — услужливо подсказах аз.
— Не, не… дори и тогава. Не виждахме връзка между нея и капитан Мороу. Едва след като Ан Каръл… искам да кажа… тя беше от КЦКБ и всъщност ФБР откри връзката… — Той помълча. — Едва когато стигна до нашето внимание.
Джанет му хвърли леден поглед и попита:
— Защо?
Макгрудър стрелна очи към Питърсън, който кимна.
— „Троянски кон“ беше съвместна операция с ФБР. Ние поемаме задграничната част, ФБР води работата в страната. Колегите от ФБР имаха своя операция в „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Много усилия хвърлиха. Тя е изключително важна и трябва да бъде опазена.
— Каква операция? — попитах аз.
— Сигурно помните, че синдикатът използва закъсали компании. Фактически „Морис Нетуъркс“ беше една от първите. — Той поклати глава. — Дори първата, която засякохме. Това откритие ни разтревожи.
— Защо?
— Питахме се как е разбрал синдикатът.
— Какво е разбрал?
— Имайте предвид, че корпорациите с финансови затруднения и тежки парични загуби са извънредно потайни. Разчуе ли се, конкуренцията ще разбере и ще се нахвърли върху тях, акциите им рухват и банкрутът става буквално неизбежен. Помислете си за „Ексон“, „Уърлдком“, „Глобал Кросинг“ и всички други от новините през последните години. Ръководството им знаеше… висшите финансови служители и правните отдели знаеха. Останалите служители нямаха представа, че вървят към банкрут. Дори Уолстрийт и банкерите им оставаха в неведение. — Той добави: — Добре, как синдикатът подбираше точно тези компании? Откъде знаеше в кого да се прицели? Без съмнение разполагаше с вътрешна информация.
— Продължавай.
— Дълго обмисляхме ситуацията. Всъщност е много сложно. Разбирате ли, когато корпоративните служители усетят, че катастрофата е неизбежна, какво правят? Чака ги съдебен кошмар, искове от инвеститори, от акционери, от банки, може би данъчно разследване и тъй нататък. Много служители и членове на управителния съвет може да бъдат подведени под съдебна отговорност. Рисковете са огромни. Тези рискове трябва да бъдат проучени, обработени, може би дори сведени до минимум, и то колкото се може по-рано.
— Затова се обръщат към адвокати с опит в тази област казах аз.
— Именно. Преди да са обявили банкрут.
Замислих се и попитах:
— Казваш, че фирмата е… какво? Талантлив агент на синдиката?
— Точно така. Закъсалите компании се обръщат към твоята фирма за съвет и подготовка, а оттам уведомяват синдиката.
— Кой го уведомява? Цялата фирма? Всички?
Той се засмя.
— Тия работи стават само в романите на Джон Гришам, майоре. Не, не всички.
Аз не се смеех.
— Кой?
— Не сме сигурни.
— Но ти каза…
— Казах, че ФБР провежда операция.
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че внедриха къртица във фирмата.
— Къртица?
— Агент под прикритие.
— Знам какво означава къртица. Кой?
— Това вече не ти се полага да знаеш.
След дълго мълчание Филис обясни:
— Трябва да знаем с кои компании се захваща синдикатът. Вземете например приятеля си Джейсън Морис. Подробностите не са много ясни, но успяхме да се досетим как е станало.
Джак веднага подхвана топката.
— Преди няколко години Морис изпаднал в беда. Цялото му лично състояние било вложено в акции на компанията. Бизнесът му рязко се свивал, целият телекомуникационен сектор страдал от свръхпроизводство и банките станали безмилостни. Тогава той се обърнал към твоята фирма за съвети по един евентуален банкрут.
— Защо точно моята фирма?
— Не знаем. Но някой от фирмата уведомил синдиката и Джейсън Морис получил предложение. Чрез замяна на капацитет получава пари. Всичко е само привидно, разбира се. От „Гранд Вистас“ му пращат пари в брой, а той се отплаща с акции. Тъй като сделката се извършва под счетоводния етикет „суап на капацитет“, никой не се заглежда толкова строго, както при непосредствен заем или продажба.
Настана тишина. Всички размишлявахме какво означава това.