— Благодаря.
45
Второто действие от сценката се разигра на осмия етаж на „Кълпър, Уестин енд Хъч“. Когато влязох, Елизабет вдигна глава с жизнерадостна усмивка.
— Добро утро, господин майор. Вярно ли чух, че се връщате на работа?
— Работа ли? Олеле… май съм сбъркал мястото.
Тя се разсмя.
— Коридорите бръмчат от слухове. Лично аз ви стисках палци.
— Благодаря.
— Щеше да бъде ужасно скучно без вас.
Подпрях се на бюрото й.
— Минаха тия времена. Поумнях. Вече съм превъзпитан и чист, поредната безжизнена фигура със сив костюм. — Помълчах, сетне попитах: — Би ли ми дала ключа за деветия етаж? Трябва да разменя две думи с твоя тъп и дебелогъз началник.
Тя ми подхвърли ключа и пак се разсмя.
— Само така!
Вдигнах поглед към камерата и се изплезих.
Елизабет се разкикоти.
След малко натиснах бутона до вратата на Хал. Чу се бръмчене, влязох и заварих двама нещастници с рибешки физиономии да седят зад бюрата, забили носове в мониторите на компютрите.
— Аз съм майор Дръмънд. Идвам за среща с Великия Хал — обясних аз.
— Вътре е — отговори единият.
Той натисна бутона и аз отворих вратата на Хал. Мериуедър седеше зад бюрото си и тракаше по клавиатурата. Надигна глава.
— О… пак ти.
— Рекох си да намина и да ти кажа, че не се сърдя.
— Да го духаш.
— Взе ми думите от устата. — Разменихме си кратки, но многозначителни погледи, пълни с взаимна омраза. — Сай каза ли ти, че пак съм във фирмата?
— Каза ми.
— Че всички обвинения са оттеглени?
— Чух.
— Че ми е разрешено да скитам на воля по коридорите, да включвам компютри и тъй нататък?
— Чух. И ще те държа под око, Дръмънд.
Аз пък ще държа теб под око. Подпрях се на бюрото му.
— Хал, отдавна се канех да те питам нещо. Помниш ли приятелката ми Лайза Мороу?
— И какво?
— Ами… имам една много смахната теория, че… Всъщност няма значение. Сигурно не те интересува.
— Какви ги дрънкаш?
— Е, добре. Знам, че ще ти прозвучи странно, дори безумно, но слушай сега. Мисля, че убийството е свързано с работата й тук.
— Ти си се побъркал. Слушай новините. Серийният убиец й видя сметката.
Приведох се по-наблизо.
— Разбираш ли, Хал, мисля си, че серийният убиец е фалшив. Всъщност е наемник, пратен да очисти Лайза.
Той ме погледна право в очите.
— Нямам представа за какво говориш.
— Тъй ли?
— Дори не я познавах — настоя той, но свинските му очички станаха малко по-свински.
— Тя обаче те е познавала.
— Фирмата е голяма, Дръмънд. Обвиняваш ли ме в нещо?
— Ей, Хал — изсмях се аз, — не искаш да си побъбрим приятелски.
— Мислиш се за голям умник, а?
— Тежко бреме е да имаш коефициент на интелигентност над двеста. Личи ли ми?
— Свърши ли, Дръмънд.
— Определено още не съм свършил с теб.
Докато излизах, усещах как пронизва с поглед гърба ми. В приемната онези двама продължаваха да се блещят срещу мониторите.
Взех си чаша кафе и се върнах в луксозния кабинет. Тъкмо бях включил компютъра, когато на вратата се почука лекичко. Сали Уестин подаде глава и рече:
— Дано да не те безпокоя. Елизабет ми каза, че си пристигнал.
— Заповядай. Как си?
— Много добре. — Тя се усмихна и влезе. — Всъщност изтощена и претоварена.
— Всеки си плаща за греховете.
Тя пристъпи от крак на крак.
— Ъъъ… Бари ме помоли да намина, щом дойдеш. — Показа ми черна папка и добави: — Ревизията на „Морис Нетуъркс“… за подпис…
Прекоси кабинета и сложи папката пред мен. Разгърнах я и бръкнах в джоба си за писалка.
— Дочухме тревожни слухове — каза Сали.
— Неприлични, надявам се.
— Че ти си бил нападнал Бари, или Бари нападнал теб.
— Смехотворно. С него ще се женим. Нещо друго?
— Че си имал проблеми с ревизията.
— Пълни глупости. Беше страшно забавно. Току-що се записах на вечерни курсове по счетоводство.
— Имам предвид точността на ревизията. Сигурен ли си, че нямаш възражения?
— Ако имах, щях ли да подпиша?
Тя придърпа един стол и попита:
— Може ли?
— Заповядай.
— Благодаря. — След миг мълчание тя каза: — Слушай, Шон, мисля, че не ни потръгнаха отношенията.
Приключих с подписването и вдигнах очи. Сали изглеждаше ужасно — торбички под очите, натежали клепачи, провиснала коса. Прекомерните амбиции трудно се прикриват, дори и с грим.
— Какво те кара да смяташ така?
— Знам, че ме мислиш за досадна, задръстена и ограничена.
— Теб? — Усмихнахме се и двамата. — Знаеш ли, струва си да помислиш дали да не изскочиш гола от тортата на служебното коледно парти.
— Тогава ще ме вземат ли за съдружник? — изкиска се Сали.