— Ама че неприятно! Толкова много неща научих тук. Помълчах. — Разкажи ми за Хал.
— Вече знаеш, че е малко смахнат. Но в работата страшно го бива, Шон.
— Добре, за кого работи.
— Защо питаш?
— Ако случайно остана, сигурно няма да миряса, та се чудя какво ме чака.
— Работи за Харолд.
— Значи Бронсън го е наел?
— Да.
— Спомняш ли си обстоятелствата?
— Човекът преди Хал загина при катастрофа. Беше много неприятно за фирмата и отчаяно се нуждаехме от заместник. Някой препоръча Хал.
— Спомняш ли си кой беше?
— Някой от „Морис Нетуъркс“, струва ми се. — Той добави: — Шон, знам, че не го харесваш, но копелето работи до скъсване. Рядко си тръгва преди полунощ. Хората му също. Съдружниците са много доволни, че винаги идват на помощ, когато изгърми някой компютър или трябва да окажат незабавна административна услуга.
— Ами Сали? — попитах аз.
Кой знае защо, изражението му стана някак особено.
— Какво Сали?
— Някой от по-старите съдружници помни ли баща й?
— Да, има такива. Мелвин Спърлинг е работил с него. Джими Мартино, Джак Клатърман… може би и други. Защо?
— А нея помнят ли?
— Не. Тя се е родила, след като баща й напуснал.
Замислих се над това и попитах:
— Къде е майка й?
— Има ли причина да питаш?
— Работим заедно. Бих искал да я опозная.
Сай отговори:
— Не знам накъде биеш, но определено не ми харесва.
Спогледахме се и изведнъж проумях. Ха така!
— Божичко, Сай, и нея ли чукаш?
— Не е твоя работа.
Старите политици предпочитат този израз пред простичкото „да“.
Разговорът изведнъж стана много неловък. Мълчахме почти половин минута. Накрая казах:
— Та тя няма и половината от твоята възраст.
— Че кой ще спи с жени на моята възраст?
Добре казано. Във всеки случай би било чиста загуба на време да обяснявам на Сай що е морал и сдържаност, затова попитах:
— С нея ли те засече Лайза?
Той се усмихна, но доста измъчено.
— Горе-долу.
— Аха… — Не му трябваше лекция за морала, а за добрия вкус спрямо жените. Повторих: — Разкажи ми за майка й.
— Майка й? — Той огледа отсрещната стена и попита: — Казах ли ти, че баща й се самоуби?
— Да.
— Полицаите го намерили увиснал под една греда в гаража. Майка й била в спалнята. Застрелял я в главата, после се самоубил.
— Лоша работа.
— Да… — Той взе да пука с кокалчетата на пръстите си и добави: — Оставил завещание дъщеря му да бъде отгледана от щатските власти. В никакъв случай да не я дават на омразния му баща. Тогава Сали била на две години. Израснала по приюти и приемни семейства. — Той млъкна за малко и попита: — Шон, какво става? Защо се интересуваш от Сали?
— Просто обичам да знам с кого работя.
Той опипа копчето на ръкава си и продължи да зяпа стената. Оставих го сам да си прави изводи. Старата поговорка съветва никога да не заставаш между един мъж и жените му. Малко е трудничко с мъж като Сай, който чука половината град. Но все пак е мъдър съвет.
Оставих го да седи и се върнах в кабинета си. Една секретарка ми донесе чаша еспресо. Пуснах телевизора и зачаках.
49
Обаждането дойде в два следобед — по-рано, отколкото го очаквах, но като се има предвид отсъствието на Хал, не бях изненадан.
Гласът принадлежеше на Джак Макгрудър, а тонът беше напрегнат и тревожен, което също не ме изненада. Представи се с името Томас Пембъртън, защото Джак вече беше малко изтъркано, пък и конспирацията трябваше да се спазва. Напомни ми, че сме имали среща за късен обяд и добави, че ме чака с нетърпение. Разшифровка: Дръмънд, размърдай си задника и идвай веднага тук.
Напуснах фирмата и подкарах обратно към „Мадисън“. Но когато влязох в стаята си, там чакаше не само Джак, а и началничката му Филис Карни плюс задължителния Джордж Мийни. Лицата им изразяваха еднакви чувства, тоест смес от объркване, гняв и дълбока тревога.
Мийни имаше честта да открие дебатите. Размаха ръка и каза:
— Сядай зад масата.
Те останаха прави. Познавах играта и казах:
— Благодаря, ще постоя.
Тримата се спогледаха като лъвове около един-единствен оглозган труп. Накрая Филис каза:
— Много имаш да обясняваш, Дръмънд.
— За кое?
— За кое ли? — повтори Мийни и погледна другите двама. Чухте ли го? За кое?
— Тази сутрин са открили Хал Мериуедър мъртъв в апартамента му — каза Макгрудър. — До леглото имало прощална бележка, в ръката му пистолет, а в главата му много голяма дупка.
— О, боже! Хал… сигурен ли си?… Самоубийство? — Поклатих глава. — Ама че работа! Направо да не повярваш, нали? Изглеждаше тъй щастлив… дори такъв оптимист, когато го видях за последен път.