— О, ще я питаме. Определено ще я попитаме.
Лайза навярно ми се усмихваше от небето.
Според мен непробиваемата легенда на Сали имаше един недостатък. В една водеща адвокатска фирма тя беше като риба на сухо. Но ако спеше със Сай, всичките й проблеми изчезваха. В замяна на дребните сексуални услуги той щеше да я пробутва през ежегодните оценки на персонала, та да не се връща във ФБР с подвита опашка. Или пък Сай просто беше неустоим за дамите. Знам ли? Лично аз имах някои дребни проблеми в това отношение.
Както и да е, след малко Филис попита:
— Имаш ли да добавиш нещо?
— Не, казах ви всичко.
Тя се вгледа в лицето на Джак.
— Е?
Той се почеса по брадата и предположи:
— По моя преценка синдикатът е осъзнал, че връзката „Гранд Вистас“ — „Морис Нетуъркс“ излиза извън контрол, а хората му са заплашени от разкриване, и е решил да ги елиминира. До утре ще са продали акциите си от „Морис Нетуъркс“, „Гранд Вистас“ ще потъне в забрава, а те ще пристъпят към следващата задача.
— Съгласна съм с оценката на ситуацията, Джак — кимна Филис, после попита: — Имаме ли да се тревожим за още нещо?
— Не, стига да не разглеждаме смъртта на Морис и Мериуедър като убийства. Ако ги приемем за отделни и независими събития, точно както е било нагласено — самоубийство и нещастен случай при подводно плуване, — синдикатът не би имал основания да се бои от нови разкрития.
Филис като че се съгласи и с тази оценка. Погледна ме и каза:
— Ти вече беше съобразил всичко това, нали?
— Може би.
— Господи, ти си бил студенокръвно копеле — обади се Мийни.
— Може би, Джордж. Но Морис и Мериуедър сами си избраха съдбата. Правиш ли сделка с дявола, после не се оплаквай.
Всички се замислиха.
Филис обаче отново бе почнала да опипва брошката си.
— Но остава още един проблем, нали? — попита тя.
— Имаш предвид мен.
— Да… теб.
— Синдикатът не би трябвало да се тревожи за него — изтъкна Джак. — Доколкото знаят, той не подозира за тяхното съществуване и връзката им с „Гранд Вистас“. Ако днес или утре прекъснат тази връзка, Дръмънд би трябвало да е в безопасност.
Филис кимна и ме попита:
— Такава ли е и твоята преценка?
— Джак е прав. Синдикатът няма да се тревожи за мен. Аз не представлявам заплаха.
— Тогава защо е тая тревожна физиономия, млади човече?
— Убиецът от синдиката ли е, или е местен наемник?
— Предполагаме, че е местен — отвърна Джак. — По очевидни причини имат навика да използват местни наемници, когато им се наложи. Преди година свършиха нещо подобно в Пакистан. Само местни наемници.
Филис отново доказа, че е съобразителна.
— Но между вас двамата въпросът вече е личен, нали?
— Знам, че за мен е личен. За него също, струва ми се.
— Много неприятно.
— На мен ли го казваш?
— Здравата си загазил наистина. — След малко тя попита: Какво би искал да направим?
— Не сваляйте охраната от Джанет и близките ни. Тоя тип е отмъстителен.
Мийни, който досега тихичко си ближеше раните, избра момента, за да заяви:
— Както знаете, позицията на Бюрото е, че убиецът трябва да бъде изправен пред правосъдието. Той отне по най-жесток начин живота на осем души и случаят е на първите страници на всички вестници в страната. Трябва да го заловим, Филис. Застрашена е репутацията ни пред обществото.
И всички се втренчиха в мен.
Е, не трябваше да съм гений, за да разбера какво си мислят.
50
Зад прозорците на учебната зала се лееше студен зимен дъжд, а моите курсисти дремеха, драскаха човечета, флиртуваха, разправяха си вицове и какво ли не още, само и само да не ме слушат.
От срещата в хотела бяха минали три дълги и доста напрегнати дни.
Веднага след разговора напуснахме хотел „Мадисън“ и се отправихме към стая 2Е535 в Пентагона, където е кабинетът на генерал Клапър. Филис обясни на шефа ми, че трябва тутакси да бъда изтеглен от фирмата и натоварен с друга задача — задача, която да ме остави разголен и уязвим, но не прекалено. Не бях сигурен какво означава това, но Клапър обеща да го уреди, после много сърдечно помоли Филис да изчака в приемната, докато ние двамата си разменим някои мисли.
Размяната на мисли се оказа еднопосочна и започна малко сухо, с дълга лекция за уместните правни процедури и необходимостта от безупречно професионално поведение, когато работиш в частния сектор, да не говорим за други държавни организации и тъй нататък. Клапър изказа някои много верни и точни мисли и грижливо изтъкна всички области, в които се нуждая от незабавно усъвършенстване, а аз през цялото това време стоях изпънат срещу бюрото му.