Както и да е, явно нямах друг избор, освен да продължа разговора в същия дух и накрая да я сграбча за гърлото или по спешност да сменя темата.
— Над какво работиш? — попитах аз.
— Над каквото трябваше да работиш ти. — Тя посочи една купчина документи. — Това е оригиналното предложение, пратено от „Морис Нетуъркс“ до САИМО. — Посочи друга камара. — Това е възражението, подадено от „Ей Ти енд Ти“, а това е на „Спринт“.
— И са им трябвали двеста страници за едно възражение?
— Сигурно са го писали набързо.
Зад гърба ми някой се изкиска и каза:
— Слава богу, това е индустриален стандарт. Нали не би допуснал, че почтени фирми раздуват сметките?
Завъртях се. Сай ме гледаше с усмивка, макар че в изражението му се долавяше известна липса на добросърдечност.
— Може би — отбеляза той — Сали е пропуснала да ти спомене, че предпочитаме сътрудниците ни да идват на работа преди пладне.
— Спомена го. Само че Лайза Мороу беше убита.
— О…
— По всяка вероятност грабеж със злополучна развръзка.
Той поне прояви благоприличието да не поглежда часовника си. Дори нещо повече, изглеждаше смаян и разтревожен. След кратко колебание каза:
— Аз… ъъъ… Извинявай, Шон. Вие двамата… бяхте ли близки?
— Бяхме.
Той отново се зачуди какво да каже и тази реакция ми се стори нетипична за него. Сладкодумни типове като Сай никога не страдат от липса на точното чувство или точната дума. Накрая изрече:
— Тя беше изключителна жена. Наистина. Същински фойерверк от ум и енергия. — Той видя обърканото ми изражение, придърпа ме настрани, за да не чуват Сали и другите, и обясни: — Предложихме й да я приемем за съдружник.
Навярно личеше колко съм изненадан, защото Сай бързо добави:
— Всъщност тя прие. Помоли да изчакаме няколко седмици, докато подаде оставка и уреди отношенията си с армията. Очаквахме да започне работа идния месец.
— Не мога да повярвам.
Той кимна.
— Заплата от триста и петдесет хиляди долара, дял от годишния приход и обичайните бонуси, които нашата фирма тъй щедро предлага на съдружниците. Възнамерявахме да прехвърлим Лайза в бостънския клон, за да бъде по-близо до семейството си.
Добре де, повярвах. Нещо повече, това обясняваше внезапното му смущение, както и желанието на Лайза да си поговорим за фирмата. В армията ставаш това, което си, но рано или късно за всекиго идва моментът да грабне каквото може. Навярно за Лайза моментът бе дошъл точно сега.
— Чу ли нещо за погребението? — попита Сай.
— Аз го уреждам. Освен това съм натоварен да уредя наследствените въпроси и да помогна на семейството в трудните мигове.
— Добре, направи каквото трябва и не се безпокой за отсъствията. Тя имаше тук много приятели, тъй че, моля те, дръж ни в течение. И, Шон… ако мога с нещо да помогна… не се колебай.
Чух как Сали изсумтя недоволно, но кимнах и Сай тръгна да уведоми останалите от вашингтонския клон, че в Бостън все още има свободно място за нов съдружник.
Върнах се в кабинета и незабавно позвъних на военното полицейско управление във Форт Майър да питам дали един тъпанар на име старши следовател Спинели работи при тях. Дежурният сподели под секрет, че въпросният тип наистина е чистокръвен тъпанар, но нямало да се появи преди пет следобед.
Предположих, че Спинели е имал тежка нощ и още по-тежко утро. Убийството на военен адвокат, и то на армейска територия, неминуемо предизвиква навъсени погледи откъм униформената общност във Вашингтон — същинско пасище за генерали, повечето от които нямат какво друго да правят, освен да се чешат по задниците или да си пъхат носа в чуждите работи.
Разбира се, кабинетът разполагаше с телевизор и аз реших да хвана местните новини в пет. След петнайсет минути празно дърдорене, между две други бодро поднесени вести, говорителят каза:
— И като допълнителна новина, на паркинг край Пентагона е намерено тялото на капитан Лайза Мороу, очевидно убита. Полицията води разследване.
Допълнителна новина? Какво, по дяволите… Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката и отсреща прозвуча женски глас:
— Майор Дръмънд?
— Имам ли избор?
— Обажда се Джанет Мороу. Запознахме се тази сутрин.
— А, да… какво мога да направя за теб?
— Току-що се настаних в хотел „Четирите сезона“ в Джорджтаун. Ще може ли да се срещнем на вечеря?