Позамаян от виното, Чавдар много-много не премисля, смъква оръжието и го дава. След него всички започват да си оставят ятаганите и пушките, за да приемат прошката на беглер бега.
Най-подир трябва да сдаде оръжието си и Лалуш, но той отказва: „Нека ме види пашата с оръжие!“ — противопоставя се той. Пашовите хора не искат. Един от тях — черноглав сейменин, посяга сам да му го вземе, но Лалчо го удря в гърдите и черноглавият се надънва на едно от празните ведра. Друг се опитва да му хвърли примка изотзад, но пъргавият сестриник на Чавдар измъква сабята си и разсича примката. Настъпва суматоха: неколцина сеймени вадят пищовите, но Лалуш налита върху им със сабята, съсича где когото свари и се втурва към вратата. За Лалчова беда вратата е вече затворена и макар че извън седемте негови другари напъват дружно, за да я изкъртят, Лалчо трябва да търси друго спасение. Опрян на дългата си пушка, той прескача конашкия зид, скача върху един кон и заедно с малцината свои другари сполучва да избяга от София, сподирен от яловата пукотевица на сейменските пищови.
Препуска Лалчо и не спира, докато не стига витошкия гребен над Бояна. Оттам праща, да вземат на гръб куция боянски протопоп Мартин и го заставят да напише на пашата „ситно писмо“; да пусне вуйчо му, ако не иска да види София на пепел. Пашата така се разсмива на тоя ултиматум, че гавазите влизат изплашени да не се е задавил. „Я викнете Ормана!“ — заповядал той, а когато влиза дебеловратият Орман, нарежда му да настигне байрактаря с неговата „измет“ дружина и да набучи главите им на кол.
Орман е отскоро при пашата — млад еничарих с една лисича опашка на високата си шапка. Той мечтае за позлатена ножница и… малката пашова дъщеря. Ето случай да се приближи до ножницата и кадифените пръсти на кадънчето, затова с голяма охота тръгва начело на трийсетина конници по летите на хайдутина.
В Кладница Орман научава, че Лалуш е свърнал към Дупнишко. В съседното село един овчар му сочи голите Кереметлийски рътлини:
— Нататък се изгуби! Снощи.
„Нататък“ двоица преоблечени като въглищари ятаци препращат потерята към Чуйпетльово. Докато излъганият от съгледвачите на Лалча Кара Орман гони вятъра из Чуйпетльовските редища, бързоконци донасят на пашата вест, че гори чифликът му в Кременли. Неизпратил още хора да гасят пожара в Кременли, пристига до смърт изплашен арнаутинът кехая и донася грозната вест че хаирсъзите изклали хилядо овце на Витоша и му заръчали да каже на пашата: или да им пусне войводата, или София — на пепел!
Срамно е за един паша да отстъпи пред волята на седмина хаирсъзи и вместо да освободи Чавдар, изпратил нова потеря. Той не знаел, че седмината са вече седемдесет и седем.
Този път Джин Иса — бюлюкбашия, се наема със сто души избрани конници да пръсне Лалчовите хора като пилета. Сто души конници — майстори на ятагана, изкусни в стрелба — се впусват този път по сигурни следи. Де кого стигат, задържат го, за да не може Лалуш от никого да приеме вест. По селата трошат зъби, кокали, живи хора на огън изпичат, но успяват да намерят издайници, които да посочат къде е Лалчо с дружината. До вечерта Джин Иса я заграждала местността „Каваците“. За късмет на хайдутите в тая същата местност има пуснати на паша коне и магарета. Лалуш заповядва на хайдутите да приберат трийсетина магарета, а неколцина изпраща да наловят конски мухи. Вечерта той пуща подлудените от конски мухи магарета през храсталака — право към засадите, и докато Джин Иса струпва хората си на застрашеното място, байрактарят тихомълком извежда своите хайдути и удря бюлюкбащията в гърба. Ударът е неочакван и страшен. Седемдесет и седем души връхлитат с ятагани и започва една резня, от която само Джин Иса излиза жив. Нему Лалуш заповядал да отрежат палците на ръцете и тъй белязан, го изпраща при пашата все със същия хабер: „Или вуйчо ми, или София — на пепел!“
Цяло денонощие пашата не може да си намери място в конака, хвърля броеницата в лицето на Дервиш Осман, който го съветва да махне змията от пазвата, т.е. да пусне проклетия Чавдар, заповядва да затворят победения Джин Иса в конашките подземия, пени се, проклина, но все пак се вижда принуден да освободи Чавдар. Не само него! Но и тристамината лековерни хайдути. Чавдар е изведен от тъмницата и заведен при пашата, който го приема „медено“ и благо. Заповядва да им донесат кафе и се мъчи да заглади работата: