Когато детето се появило на този свят посред бял ден се стъмнило. Кукумявките излезли навън за да крякат, а замъка на барона бил заобиколен от чакали, които часове наред джавкали ли, джавкали.
Когато детето се появило казват, че очите му били червени като кръв, а устата му били пълни с остри зъби като на звяр. Акушерките избягали с писъци, но истинския му баща, който всъщност бил Прокълнатия, ликувал.
След като „родителите“ на роденото дете умрели Прокълнатия го обявил за новия барон Саркорос, а себе си — за регент на малолетния. Лорд Дакавар, верният палач на господаря си, бързо се разправил с всякаква съпротива.
Детето пораснало неестествено бързо, сякаш смучейки от живота на дойките. Тези жени, които за пари и власт смеели да го кърмят, бързо се съсухряли, а част от тях и полудели.
Когато момчето станало юноша, Прокълнатия започнал да го обучава за нечистите знания на черната магия, които младия барон Саркорос жадно поглъщал. Синът на Прокълнатия показал страст към злото и жестокост, надминаващи дори тези на баща му и скоро заедно с лорд Дакавар се превърнал в най-ужасния му съюзник. Нечестивият триумвират на Прокълнатия, Саркорос и Дакавар скоро впрегнали огромна армия от орки и скелети, с които да подчинят Ралмия и всички владетели и започнали да се боят от силата им.
По това време в Ралмия бушували войни от вече близо 60 години. Годините състарили барон Саркорос и той започнал да се лакоми за властта на баща си. Армиите на злото вече се гледали с недоверие една към друга и обединените сили на елфи, рицари и джуджета започнали да им нанасят поражение след поражение. Барон Саркорос обвинил за това баща си.
Накрая в замъка, където Прокълнатия бил създал това зло, избухнала ужасна свада между двамата и накрая баща и син се изправили един срещу друг, хвърляйки умопомрачителни количества черна енергия един срещу друг. От очите на Прокълнатия бликали мълнии, барона му отговарял с пламъци, лумващи от ръката му. Замъкът на баронството се сринал, а мочурището, където двамата се биели направо кипнало.
Три дни и три нощи продължила битката между двамата, а в това време армията на доброто разбила оркските пълчища. Лорд Дакавар се върнал да съобщи за провала на своя господар, но го намерил вкопчен в битка за надмощие със собствения му син.
Изборът на Рицаря на Смъртта не бил труден. Барон Саркорос го бил изместил от позицията на дясна ръка на Прокълнатия и той отдавна му завиждал, а сега се изправил и срещу собствения му господар. Черния лорд вдигнал злокобния си меч и се нахвърлил върху Саркорос, за да помогне на повелителя си.
Изправен едновременно срещу баща си и неговия палач, баронът нямал шанс. Прокълнатия прекършил съпротивата му и го зазидал жив в дълбоките пещери на Планините на Забравата, обещавайки му страдания до края на вечността.
Така векове наред барона стоял затворен в непреодолим каменен капан, без да може да мръдне в зловещия си затвор. Когато така наречения велик крал Александър обаче убил Прокълнатия, проклятието върху барон Саркорос паднало и той след няколко години сполучил да се измъкне. Следващите владетели след Алекс не били тъй силни и така злия барон създал империя на мрака с която отново заплашва сигурността на Ралмия.
Орките, верни на баща му, сме малко, но избягахме и подкрепихме сегашната кралица, тъй като знаем, че барон Саркорос е по-жесток и ужасен от нашия стар господар и тези, които му служат накрая ще имат мрачната съдба да бъдат превърнати в скелети.
Затова и съм тук — за да ви подкрепя!
Така завърши разказът на стария орк.
6.
Майкъл се събуди рано сутринта от камбанен звън и лениво отвори очи. Беше настанен в широк удобен креват, в който бе заспал като къпан след истински пир, който архимагът Далвон бе вдигнал в тяхна чест на вечеря след мрачния им разговор за барон Саркорос. Старецът ги бе убедил, че родителите им знаят за това къде са синовете им и ако всичко върви наред двамата ще могат да бъдат върнати в родния си свят минути след изчезването им.
— Времето, което тече в Ралмия няма нищо общо с това, което е на Земята — обясни архимагът. — Те се развиват по съвсем отделен начин. Възможно е в Ралмия да изтекат векове, а във вашия свят да не се е случило нищо и обратното.
Твърдението пообърка Майкъл, но той реши да не задава излишни въпроси. Това бе малката му тайна на отличник в училище. Не, че не бе любознателен, но никога не задълбаваше в детайлите на материята. Извличаше основата и я смилаше на контролните пред учителите си. И те бяха доволни.