Младежът се изправи на леглото си и сънено се огледа, слад като разтри клепачи. Джеси още спеше, свил се като зайче под юргана. Майкъл се усмихна като видя доведения си брат. Откакто бе дошъл в Ралмия, той бе доста по-жизнен. Явно този свят му допадаше повече от родния. Майкъл също го харесваше, особено някои негови представители като младата дама с люспестата прилепнала броня.
Момчето се ухили при мисълта за нея.
Ставайки Майкъл видя, че е сервирана закуска и за двамата — свежи, сочни плодове и бисквити с мляко. Още повече се зарадва виждайки, че им бяха оставили каци с гореща вода, в която да се изкъпят. Майкъл, който дълбоко в себе си бе суетен не пропусна да се изкъпе дълго и убедително, плискайки с вода наляво-надясно и внимателно измивайки с оставения сапун както тялото си, така и всеки отделен кичур от русата си коса.
Когато свърши, видя, че Джеси вече бе станал и закусваше.
— Знаеш ли, Майк — каза брат му, докато хапваше бисквита, — според мен ако стария барон, баща му и дракона бяха дошли в Мартинстаун докато се къпеш, ти изобщо нямаше да им обърнеш никакво внимание.
— Аз съм си водолюбив — със смях призна брат му, — затова и ходя на плуване. Единственото нещо, свързано с водата, което не обичам, е онова мъгливо езеро с динозавъра — мисъл мина през главата на Майкъл. — Дали той е от Ралмия?
— Можем да питаме Далвон. Ако нямаш нищо против, сега е мой ред да се изкъпя.
Нахранени и измити, се заобличаха с предварително оставените им чисти дрехи — за Майкъл нещо подобно на благороднически костюм, а за Джеси дълга (за него) тъмна роба. В мига в който бяха напълно облечени, на вратата се чу деликатно почукване и след миг архимаг Далвон влезе в стаята, следван от червенокосата жена с люспестите доспехи. Тиара, спомни си името й Майкъл.
— Добро утро — каза старецът. — Виждам, че сте се възползвали вече от гостоприемството ни. Сега е време да започнете вашите занимания.
— Занимания? — вдигна вежди Майкъл. — И тук ли има училище?
— Магии ли ще учим? — малко на шега попита Джеси.
— Да, ти да — отговори Далвон.
— Сериозно?! — зяпна Джеси.
— Брат ти пък ще получи магически предмети, но преди това ще бъде запознат с някои от видовете комуникация в Ралмия.
— Оркски ли ще уча? — ухили се русият младеж.
— Не, за бога — сепна се Далвон. — За какво ти е? Имах предвид известни бойни практики. Дамата зад мен, Тиара, която е драконов ездач, ще ти ги покаже.
— Драконов ездач? — сега бе ред на Майкъл да зяпне. — Да не яздиш онова чудовище?
— Скоро ще разбереш, че чудовището съм аз — студено отвърна ездачката.
— Звучи яко — намигна й Майкъл. Тиара завъртя очи.
— Смятам, че е време за тръгване, слънцето почти стигна зенита си — каза накрая Далвон. — За разлика от предишния път, когато в Ралмия посрещнахме иноземец, този път ще имаме възможност да ви подготвим за различните забележителности по нашите земи.
— Има предвид, че не всеки срещнат пират ще може да ви заколи — уточни Тиара с леко крива усмивка.
— Имаш ужасно груб начин за изразяване, мила — намръщи се Далвон. — Не бива така. Какво ще си помислят нашите гости за родината ни?
— Единият от гостите и без това не мисли нищо, зает е да ме зяпа — отвърна ездачката.
Майкъл се изчерви като домат.
Джеси се чувстваше едновременно възторжен, развълнуван, и уплашен, когато влезе в кабинета на архимага. Знаеше, че е значим, а това бе ново усещане за него.
Джеси се огледа. Бе топло и уютно, затрупано с книги и единствения шум идваше от пукащия в малка камина огън и перото на облеченото в красиви дрехи момиче, което ги бе посрещнало. То пишеше по развит пергамент, очевидно преписвайки някаква книга.
Далвон хвърли едно око на работата й:
— Да, добре напредваш, принцесо Лийна, ти си гордост за рода на великия крал Александър, както много пъти съм ти казвал. Лечебните заклинания се превръщат в твоя специалност. Похвално. Не всички магове трябва да се учим само на щуротии.
Сетне старецът се обърна към Джеси.
— Я да видим при теб как са нещата. Момент така… — Той се разтършува из купчина стари свитъци. — А, ето. — И му подаде един с пет заклинания. — Прочети ги!
Джеси се взря в наглед неразбираемите букви, които обаче магията за превод на Ралмия мигом му преведе. Прочете първото. През него мина приятна топлина, която озари цялата стая. Принцеса Лийна — Джеси бе малко стреснат, че ще учи с принцеса! — спря да пише и учудено го погледна.