— Я, може би и ти си лечител — усмихна се благо Далвон.
Следващото заклинание издигна Джеси на няколко сантиметра от земята.
— Интересно и левитацията ти не е зле — констатира старецът.
Със следващите две заклинания Джеси стана за секунда невидим, а в по-късен момент чу мислите на двамата в стаята.
„Удивително“, мислеше принцесата, „Кръвта вода не става“, долови и сянка от разсъжденията на архимага преди да се сблъска с мощен щит около ума му.
— Не в моята глава, миличък — настоя старецът.
Петото заклинание разтресе цялата стая и събори половината книги.
Далвон се намръщи.
— Щуротии — каза той.
Джеси се напрегна.
— Извинявайте, аз… — запъна се момчето.
— Няма нищо, няма нищо — успокои го Далвон, мъчейки се да събере с левитация книгите си. — Просто разбрахме, че си добър във всяко направление на магията, но най-вече в щуротиите.
— На кое викате щуротии — зачуди се Джеси.
— На бойните и разрушителни заклинания — обясни Далвон, докато подреждаше свитъците си.
Тиара отведе Майкъл в широка зала в подземията на замъка, постлана с големи количества слама и със стени, отрупани с оръжия.
— Тук — каза тя — ще изживееш доста неприятни мигове, но в крайна сметка, ще гарантирам, че нивото ти ще е над това на средностатистическия гоблински мародер.
— Много мило — направи гримаса Майкъл. — Ти, предполагам, си сърдитият даскал. С кой обаче ще се боря? Остроухата хърба или брадатия? Ако е джуджето се надявам да не е с автомат…
— С мен ще се бориш — хладно отвърна Тиара.
Майкъл се опули.
— С теб? Виж, не че съм против равенството между половете, но като цяло има причина в спортовете момчетата и момичетата да са разделени…
— За мен е тежка присъда, че не печеля одобрението ти — отвърна Тиара, — но от друга страна съм била избрана от дракона Вилхелм, язден някога от самия велик крал Александър. Щом той е сметнал, че ме бива, все трябва да ставам за нещо, както скоро ще се увериш.
— Ами хубаво тогава — намуси си Майкъл. — Казвай с какво оръжие ще се бием и да се свършва.
Това бе най-лошото му запознанство с момиче на всички времена. Последното нещо, което искаше бе да се бие с нея. Съвсем други мисли му се въртяха в главата.
— На първо време с нещо по-общо: как се застава, как се удря. Виждам, че си здравеняк. Бил ли си се преди?
— Понякога в училище — почеса се по тила Майкъл. — Бива ме, меко казано. А и съм шампион по плуване на класа.
— Плуването е хубаво упражнение — кимна одобрително Тиара. — А колко те бива, ще проверим сега. Пробвай да ме удариш.
— Сигурна ли си? — погледна я скептично Майкъл. — Да не плачеш после?
В следващия миг кракът й се стрелна нагоре и намери лицето му.
— Ще ридая като вдовица — ехидно отвърна момичето.
Майкъл потърка брадичката си. Почувства се подразнен. Вярно, че беше победен от елфа, а после и от барона, но едва ли всеки в тази вълшебна страна бе по-силен от него, още по-малко, ако бе момиче.
— Просто ме изненада — каза той и получи нов ритник, не особено силен, но достатъчен, за да раздразни мъжкото му самолюбие. Кръвта му кипна и той се втурна в атака. Миг по-късно, без да разбере какво точно става, се озова проснат по гръб.
— Така нападат троловете — чу се гласът на Тиара. — По принцип ефективна тактика, ако си пет метра и с тегло половин тон. Ти обаче си към метър и осемдесет и пет и малко над 70 килограма. Трябва да измислиш нещо по-удачно.
До края на сутринта момичето му показа няколко основни момента в начина, по който човек заставаше, в както тя се изрази, по-осторожни ситуации. След което неизменно преодоляваше защитата му с бързи като на кобра удари, които го оставяха замаян, шашнат и унизен.
След кратък обяд упражненията им продължиха и следобед и на Майкъл му идеше да се разреве. Цялото му самочувствие бе отишло по дяволите. Целият в синини, натъртен и разрошен, той вече дълбоко ненавиждаше Тиара, барон Саркорос, баща му, великия крал Александър и въобще цялата Ралмия. Накрая след един особено тежък шут в ребрата повече по инстинкт той посегна и сполучи да зашлеви страхотен шамар на Тиара, която изпищя и отскочи назад. За момент се присви да го ритне, но после отстъпи назад и се засмя с всичка сила.