— Това не го очаквах, браво — каза тя и му подаде бутилка с някаква течност. Майкъл я погледна подозрително, помириса я, а после я изпи. Мигом се почувства освежен и ободрен, а синините и натъртванията му изчезнаха.
— Това ще те подготви за утре. След като вече ти опитах силата, за в бъдеще ще бъда доста по-внимателна.
Майкъл изпъшка. На това му се казваше лошо обещание.
Тази вечер двамата братя представляваха ярък контраст един с друг. Джеси бе усмихнат и въодушевен и дълго не можа да заспи, искайки да си приказва с брат си за натрупаните впечатления.
Майкъл от своя страна бе пребит, в лошо настроение и като цяло изморен. Той не искаше да говори за деня си и заспа като пън едва помирисал леглото.
Това не се промени съществено и следващите седмици. Майкъл започна и обучението си на бой с меч и то бе още по-печално. Надмощието на Тиара бе толкова голямо, че тя си позволяваше да му дава истински меч срещу дървена пръчка. Понякога и Вилхелм присъстваше в дребната си форма на гущероид, което мотивираше Тиара допълнително. Драконът обаче никога не казваше нищо.
Това не остана незабелязано от Джеси. Момчето сполучи да се сприятели с принцеса Лийна и започна да споделя впечатленията си от Ралмия с нея. Тя самата се зарадва и му разказа много за себе си — как била потомка на древния крал Алекс, как родителите й били загинали във войната с империята на барон Саркорос и как сега всички очаквали много от нея, но магията й се проявявала само в лекуване. Магията на Джеси обаче бе силна и се проявяваше във всички посоки. Той чуваше мислите на принцесата и знаеше, как тя е несигурна в себе си. Усети, че му възлага надежди и се почувства горд. В Англия никой не му бе възлагал нищо.
Същевременно обаче усети и чувствата на брат си. Майкъл бе обезверен и унизен. В Англия той бе пръв сред първи, сега се чувстваше смачкан. Джеси установи, че той изпитва противоречиви чувства към Тиара, момичето, което го тренираше, но разбра, че на повърхността засега има само обида. Една вечер той се опита да говори с брат си за това, но Майкъл му отвърна необичайно рязко и заспа. Сърцето на Джеси се сви и в следващия момент разбра, че ролите са се обърнали.
Той доближи брат си и запя с песента на заякващата си магия, която лекуваше и душата, и тялото на Майкъл. Видя как изражението на спящото лице се смекчи и тялото му се отпусна. Кимна доволен и излезе по коридорите на нощния замък.
Пътьом видя принцеса Лийна, която сънено се прибираше към стаята си.
— Не е ли малко късно за разходки? — попита тя.
— Търся Тиара — отговори Джеси.
— За какво ти е — студено отговори принцесата и магията на Джеси долови проблясък на… нервност? Ревност?
Момчето потисна с мъка усмивката си.
— Искам да говоря с нея относно брат ми.
— Аха — отговори тя, — ами на северната кула е. С Вилхелм, освен ако не е излязъл да полети.
Драконът все пак го нямаше. Тиара стоеше сама и нощният вятър разрошваше червената й коса.
Джеси приближи и тя бавно се извърна към него.
— О, ти ли си? Магьосникът!
Джеси кимна.
— Искам да поговорим — каза той.
Очите на Тиара помръкнаха.
— Брат ти се е оплаквал от мен — каза обвинително. Джеси поклати глава.
— Не е. Той е горд и никога не би го направил. Но аз знам, че нещо между вас не е наред.
— Така ли? — вирна брадичка Тиара. — И откъде знаеш?
— Магия — усмихна се Джеси и Тиара потръпна. Сетне се сви, сякаш уплашена пред момчето до нея. Така си и беше, усети Джеси през магията. Тя излъчваше вина, знаеше, че се отнасяла лошо с Майкъл. Освен това изпитваше ужас от магията, дори Далвон я плашеше, макар да му имаше пълно доверие.
— Просто съм малко по-стриктна, това е — произнесе сърдито. — В истинска битка ще ми е благодарен. Тогава накърненото му самочувствие няма да има значение.
— Но ти не го правиш затова, нали? — поклати глава Джеси. — Ти му триеш носа, защото усещаш гняв в себе си.
За миг Тиара сякаш стана по-дребна.
— Майкъл е добър човек, Тиара — каза Джеси. — Освен това винаги е бил номер едно в моя свят. Но сега е уязвим. Ако го смачкаш, ще го сринеш. Дай му шанс и ще видиш какво може.
— Мъдър съвет — чу се гърлен глас зад гърба им и Вилхелм изникна в гущеровидната си форма. — Вслушай се в думите на момчето, скъпа Тиара. Брат му няма вина за твоето минало. Но може да има отношение за нашето бъдеще.