— Какви речи? — попита Майкъл.
— Насочени са главно срещу вас и кралския род — отговори архимагът. — Барон Саркорос твърди, че вие и потомците на Великия крал сте не-ралмийци и узурпатори, и че трябва да бъдете премахнати. Елементарна пропаганда, но някои се ловят — намръщи се старецът, а после продължи. — Също така е забелязан първи ескадрон от скелети, което означава, че баронът вече се мъчи да си играе с Перлата на Феникса. Опашката на Прокълнатия е още далеч от оформянето си в небето, но немъртвите започват да се появяват. Макар те да не са така силни като истински войници, присъствието им плаши противника, а освен това появят ли се веднъж, броят им край няма, тъй като винаги има още мъртъвци, които да бъдат съживени.
Поради това полека-лека трябва да се отправяме на нашата отговорна мисия. Ние трябва да си върнем Перлата, преди непоправимото да се случи и мъртвите да завладеят живите.
— Но как ще стане това? — намеси се Джеси.
— Най-напред ще напуснем Замъка и ще продължим през степта към Планините — обясни Далвон. — Те са все още сравнително спокойни, за разлика от почти изцяло заблатената и препълнена с блатни духове река Песнопойна. Стигнем ли Планината част от нас ще останат като командири към армията на Ралмия, а другите ще се спуснат през опасния Проход на Мъглите, който ще ни отведе до Пустинята на Жарта. В самата Пустиня няма да се отправим директно към ак-Орках, а към древен залив, където някога е бил разбит Прокълнатия. Мястото е анатема за неговите същества, включително и стария барон. Оттам през древен тунел ще влезем в самия Замък на Ужаса, където с железен юмрук управлява Саркорос и ще се помъчим да си откраднем Перлата обратно и да се върнем тук. Без нейната помощ той ще е значително отслабен, а ние ще можем да разбием гнусните му пълчища.
— Планът няма да проработи — прекъсна го Раджак. — Дори и да откраднем Перлата, той ще ни настигне и ще си я вземе обратно.
— А ти какво предлагаш, орко? — обади се гневно Харолд.
— Да отидем до Замъка и да убием барона — отговори спокойно Раджак.
— Не мисля, че това е възможно — поклати глава Далвон. — Този план само ще даде на барона това, което иска. Ще постъпим така, както аз казвам.
— Кои пътуваме? — попита Тиара. — Аз и Вилхелм сме ясни, както и Джеси и Майкъл.
— Аз също ще дойда с вас — рече Далвон и хората около масата се разшумяха, — освен това с нас идват също Арлеан, Харолд и Раджак.
— Искам и аз да дойда! — вметна принцесата.
— Изключено — намръщи се Далвон.
— Много ще е опасно — каза и Джеси, изумен от предложението на Лийна. Майкъл до него кимна.
— Не мислите, глупаци — удари юмрук в длан Раджак. — Разбира се, че принцесата идва с нас.
— Поясни думите си, орко — Арлеан присви очи.
— Държите се все едно нашият враг е пълководец или крал и водим принцесата на война. Забравяте, че Саркорос е чудовище, изчадие на мрака, синът на Прокълнатия, който преди няколко века бе завладял точно този замък. Самия Саркорос нахлу тук и открадна Перлата без да му мигне окото. Оставим ли Лийна тук, я обричаме на сигурна смърт. Баронът лично ще дойде да се разправи с нея!
Другите се спогледаха. Оркът беше прав!
— Кога тръгваме? — усмихна се Лийна доволно и се изплези на объркания Джеси, който изсумтя.
— Ами може утре, стига да нямаш някаква работа — присмя се Вилхелм.
9.
Барон Саркорос стоеше на един от върховете на Планините на Забравата, застанал на ръба на драконовото гнездо. Макар да се бе върнал в Ралмия, старецът бе запазил гестаповския шлифер и бомбето, може би защото ги бе харесал, може би защото не желаеше отново да намята наметалото с качулката, които носеше по подобие на баща си. Ала в барона прикритостта, с която се бе славел Прокълнатия липсваше. Неговото сбръчкано лице излъчваше злоба и презрение на талази. Очите бяха загубили всякакъв намек на човечност, кървавочервени, те приличаха на капки магма върху сухата като пергамент кожа, по която студеният вятър бе посипал снежинки.
Около Саркорос като черни сълзи кръжаха гарвани и врани. Старецът се вслушваше в грозното им грачене и кимаше доволно.