— Друг път — каза тя — бъдете така любезни да ни изчакате преди да се втурнете в бой с непознати чудовища!
— Ако не беше Тиара, вероятно и двамата щяхте да сте мъртви — тихо рече Далвон, — но сега не е време за укори. Раджак отиде да набере билки, които той и Мустар ще направят на мехлеми. Само те могат да помогнат срещу отровата, магията ми само я възпира, но не може да я изхвърли от тялото.
Раджак се върна на свечеряване. Двамата с Мустар баяха няколко часа над тревите, варейки ги на чайове и бульони, докато накрая не получиха гъста лепкава течност. Старият орк приближи болното момче и рече нещо на своя си език.
— Ще трябва да го държим здраво — преведе Раджак — това, което предстои няма да е много приятно за Джеси.
Майкъл преглътна, но кимна и стисна брат си за ръката. Далвон държеше другата, а Тиара го притисна към леглото. Раджак кимна и хвана в железните си ръце главата на пациента, за да я държи неподвижна.
Следващият половин час Майкъл разбра, какво е пъкълът. Мустар сложи мехлема върху кожата на раненото момче и започна да изцежда със старческите си пръсти събраната отрова. Джеси крещеше и пищеше от болка и всячески се мъчеше да се освободи, но държан отвсякъде, нямаше как. Очите на Майкъл се изпълниха със сълзи, лицето на Тиара се изопна, а Далвон гледаше мрачно и угрижено.
Когато пустинният орк най-после свърши, Джеси просто беззвучно ридаеше, но отокът на врата му спадна, а кожата му си върна нормалния цвят.
Мустар произнесе още нещо на оркски.
— Сега трябва да почива — преведе Раджак. — Ние също.
Другите кимнаха, но Майкъл реши да остане при брат си и скоро братята останаха сами.
Джеси бе заспал, но сънят му бе нервен и той постоянно потръпваше в леглото. Въздъхвайки Майкъл и сложи ръка на челото на Джеси, така, както бе правил преди много, много години, когато брат му бе съвсем малък. И точно както тогава, дишането на чернокосото момче се успокои и то потъна в дълбок и възстановяващ сън.
Не след дълго, опънал се на пода, по-големият брат също заспа.
19.
Джеси постепенно се събуди. Намираше се в юртата на орка Мустар. Какво бе станало с… мантикората? За момент момчето се сгърчи от спомена за крилатото чудовище и отровната му опашка. Още не можеше да повярва колко лесно бе надвит от злото същество. Този път магията му го бе предала.
Джеси бавно се надигна и се огледа. Видя брат си да лежи на пода и го бутна по рамото.
— Хей!
Майкъл сънено отвори очи, а в следващия момент двамата братя вече се прегръщаха.
— Повече никога не нападай мантикора сам, ясно?
— Същото може да се каже и за теб — чу се глас иззад вратата, — щяхме да изгубим и двама ви за секунди — поклати глава Далвон. — Как е възможно да сте толкова безотговорни? Да благодарите на стария Мустар. Да не повярва човек, че стигнахме дотам да ни спасяват орки!
След няколко минути двамата си взеха дълго чакана баня, приготвена им от пустинните орки, а подир това петимата спътници се събраха за закуска, на която ги чакаха варени яйца и дъхав пай.
Когато гостите му се нахраниха, Мустар заговори, а Раджак преведе:
— Благодари ви за помощта. Казва, че вече ви счита за приятели и че за в бъдеще хора и орки трябва да си помагат. Казва, че враждите са между господарите на народите, а не между самите народи.
— Вашите господари, Раджак, са зли и покварени — парира Далвон. — Ралмия никога не е имала нищо против орките. Вие сте тези, които сте ни нападали.
Раджак се намръщи. Мустар го попита нещо и първожрецът излая отговор. Старият пустинен орк кимна и продължи на своя език.
— Той е съгласен с вас — отговори Раджак. — Казва, че барон Саркорос и някогашния му баща са зли духове, които са манипулирали народите на Ралмия един срещу друг. Казва също, че има и много орки, които се бунтуват срещу Саркорос, но верните му слуги и емисари ги избиват — Раджак ръмжеше при последните думи. — Той се досеща, че сме тръгнали на тайна мисия. Пожелава ни успех.
Старият орк вдигна една торба от земята.
— Дава ни това за пустинята — поясни Раджак. — Вътре има дрехи, подходящи за пустинята и мехлеми, които ще помогнат срещу яркото слънце.