Джеси се отдръпна настрани от храма и вдигна ръце, като внимателно се прицели в демона. Червените светкавици полетяха напред, но Марак-и-асбах вдигна кръглия огледален щит и магията се върна към атакуващия, вдигайки го във въздуха, блъскайки го в близка палма. Джеси изпъшка при сблъсъка си с дървото, хлъзна се по кората му надолу и отново изпъшка, когато един кокосов орех се стовари върху бедната му чернокоса глава.
Майкъл гневно изкрещя и се втурна в атака, но няколко удара на Марак-и-асбах го принудиха отново да се присвие в защита, особено когато едно от свистящите остриета едва не го остави без нос.
Раджак и Тиара, при все уменията си не бяха равностоен съперник на великия демон, събуден от отвъдното, а Далвон бе твърде изнемощял от призоваването му, за да може да се намеси отново.
Отчаяние изпълни Майкъл. Усилията му, дори комбинирани с уменията на Тиара и Раджак, не само че не можеха да преминат защитата на демона, те дори не забавяха вихреното му нападение! Пак и пак младежът трябваше да се хвърля наляво и надясно, поемайки с непробиваемата си броня удари, предназначени за приятелите му. Той трябваше да плати цена за саможертвата си и скоро движенията му се забавиха, а тялото му го болеше.
Зла усмивка изкриви гротескното лице на Марак-и-асбах и раздвоения му език нетърпеливо облиза устни, предвкусвайки пролята кръв.
Че се тътен, демонът се извърна мълниеносно назад, повали Раджак и Тиара с длъгнестата си опашка и притисна Майкъл към земята с брадвата и ятагана. Ръката с меча се издигна за да промуши русия младеж, а останалите три — копие, сабя и щит отбранително се вдигнаха срещу изправилия се на крака Джеси. Очите на момчето блестяха в пурпур, а от високо вдигнатите му ръце излизаха мълнии.
Ала те не бяха отправени към демона. Марак-и-асбах усети клопка и надигна лице към небето.
Палмата с кокосови орехи леко се поклащаше току над главата му… и… падна…
Отекна неприятен, хрущящ звук, подобно на огромна настъпена хлебарка, а след миг цялото пространство пред древния храм бе отрупано с каменни отломки и демонът отново се вкамени.
— Удивително — промълви изправилия се Далвон. — Как ти хрумна?
— Много е неприятно — потърка глава Джеси, — да ти падат кокосови орехи отгоре.
Тиара избухна в истеричен смях, а след миг и Раджак се присъедини към нея. Майкъл също се ухили и прегърна брат си.
— Мисля, че заслужаваме кратка почивка — промълви Далвон, — но подир това ще трябва да се отправим на път.
21.
Раджак сънуваше. Виждаше брат си, Якад, който бе останал в Планините на Забравата.
„Върви и помогни на принцесата, братко“, бе му рекъл той. „Аз ще се опитам да разкрия истината за барон Саркорос пред собствения ни народ.“
И така двамата се бяха разделили. До този странен сън. Брат му беше окован с тежки вериги, притиснали го към влажна каменна стена. Лицето му бе измъчено и уморено, а тялото — дамгосано и осеяна с кървави рани.
До него стоеше старец в черни дрехи и червени очи.
— Здравей, първожрецо на баща ми — присмехулно поздрави барон Саркорос.
Раджак плю.
— Твоят баща беше истинският властелин на Ралмия, но изгуби трона в честна битка. Ти не си нищо повече от един узурпатор.
Очите на барона блеснаха още по-свирепо. Ръката му се сбръчка и по пръстите поникнаха огромни нокти, с които той погали тялото на пленения Якад. Зелената кожа на затворника се покри с кръв.
— Спести ми моралните си проповеди, Раджак — изсъска баронът и разпери грамадните си черни криле, от които лъхна зловоние на мърша. — Моите верни слуги хванаха брат ти по време на една от трогателните му речи срещу мен. Присъдата за измяна е смърт, а аз мога да направя кончината на един орк дълга колкото хиляда живота, изпълнени със страдание.
Жрецът на Прокълнатия безпомощно изръмжа.
— Ти ще ми се поклониш и ще извършиш каквото ти кажа, в противен случай брат ти ще умира с векове.
— Не го слушай, Радж… — простена Якад. От ноктестата лапа на Саркорос захвърчаха ситни червени искри, които обвиха окования и го накараха да запищи. В килията се разнесе мирис на опърлено.
— Направи каквото трябва, Раджак. Доведи ми момчето магьосник. Избий спътниците му… или не, почакай. Доведи ми и двамата братя живи. Останалите не ми трябват.