Огненото зарево от гърлото на Вилхелм освети нощта, разкривайки Манфред, гърчещ се в предсмъртни конвулсии, нанизан върху кулата подобно на гигантско копие.
Триумфалният рев на червения дракон ознаменува и края на сражението. Сломени от смъртта на своя повелител, орките, гоблините и гномите отстъпиха назад. Само скелетите останаха да се бият, но защитниците на крепостта бързо ги ликвидираха.
Свилата се в руините от падналата кула Лийна знаеше — Ралмия бе спасена, но само… засега.
23.
Пътят през тунелите, водещ до ак-Орках бе едно от най-неприятните преживявания в живота на който и да е от петимата спътници. Макар проходите да не бяха объркани или оплетени, те бяха мрачни, влажни и миришеха на мокър пясък, а освен това пътуващият през тях имаше натрапчивото усещане, че всеки миг могат да се срутят без предупреждения върху главата му.
— Време е да се разделим. Най-накрая рече Раджак.
Далвон и Тиара останаха назад, а оркът върза ръцете на Джеси и Майкъл с въжета, взе меча на русия младеж и го поведе напред към решителната среща с барона. Тунелът започна да се изкачва стръмно нагоре и въздухът стана по-свеж. Накрая тримата стигнаха до врата, която Раджак отвори със скърцане.
Озоваха се в тъмен коридор, който ги отведе до вито стълбище, мрачно и покрито с паяжини, което подсказваше, че скоро не е било използвано; което стълбище ги изкачи до върха.
В кулата име още една врата. Раджак погледна момчетата, те бавно, но решително кимнаха.
Оркът натисна бравата, вратата подаде и плавно се отвори, разкривайки задната част на огромен трон. Пред трона бяха коленичили няколко пустинни орка, които внезапно се ококориха и започнаха да крещят.
— Виж ти, виж ти — рече барон Саркорос усмихнат, изправяйки се от престола си. — Нямаше да предположа, че красивите орнаменти на минали битки всъщност са тайна врата.
Раджак и мнимите му пленници погледнаха портата, през която бяха минали. Наистина тя изобразяваше древни битки на орки, хора и джуджета, а също така и свирепи жертвоприношения.
— Три века след смъртта си баща ми не спира да ме изненадва — засмя се Саркорос. — Както с архитектурата си, така и с верните си слуги.
Баронът се наведе напред и периферията на бомбето му хвърли неестествено дълбока сянка върху лицето му, от което видими останаха само блестящите червени очи.
— Добре се справи, Раджак. Сега ще бъдеш възнаграден за добрата работа. Кажи ми как успя да плениш Джеси? Едва ли едно просто въже може да удържи магията му.
— Той заплаши да убие брат ми — каза с престорено умърлушен глас чернокосото момче.
— Разбирам — баронът се облегна на трона и се засмя. Кикотът му бе злобен и оглушителен.
— А къде е моят брат? — попита Раджак с пресипнал глас.
Саркорос кимна на един от пустинните орки. Последният излая някаква заповед на останалите, които излязоха за и се върнаха почти веднага.
Майкъл положи всички усилия да не закрещи, а Джеси пребледня и се отпусна в ръцете на брат си, докато Раджак се свличаше на колене. Пустинните орки носеха овъглен труп.
— Защо правиш всичко това? — прошепна първожреца.
— А защо не? — заливаше се от смях Саркорос. — Нали мога?
— Това е краят ти, Саркорос — мрачно констатира Джеси и вдигна ръце. По пръстите му заиграха светкавици, а въжетата се свлякоха от китките му. В този момент Раджак метна Меча на Дракона назад към Майкъл. Младежът ловко го хвана във въздуха и накланяйки острието му назад се освободи от възлите, мнимо стягащи китките му. Като по сигнал зад гърба му изникнаха Тиара и Далвон готови за бой.
Но баронът изглеждаше развеселен и махна успокоително с ръка към пустинните орки, наизвадили ятагани.
— Спокойно, оставете ни — заповяда им.
— Господарю… — понечи да каже едно от съществата. От показалеца на барона изригна червен пламък, който за секунди погълна орка и го изпепели.
— Вън! — излая Саркорос и останалите пустинни орки избягаха тичешком.
— Чудовище!
— Такъв език, Джеси — подигравателно каза баронът. — Не се държи на близки роднини. Все пак срещата на Раджак с брат му далеч не е единственото семейно събиране, планирано за деня.