Чернокосото момче килна главата си настрани.
— Какво искаш да кажеш? — очите му потъмняха до червено.
— Не го слушай! — извика Далвон.
— Май старият архимаг не ти е говорил много за баща ти? — невинно попита Саркорос.
— Какво знаеш за баща ми! — попита Джеси несигурно. — И него ли държиш пленник?
— Ами — отвърна Саркорос, опитвайки да успокои смеха си, — всъщност аз съм баща ти.
Настана гробна тишина. Червените очи на Джеси се разшириха в неверие, Тиара изглеждаше в шок, а лицата на Далвон и Раджак излъчваха обезвереност и отчаяние.
— Това не е възможно — прошепна Джеси.
— О, напротив, сине мой. Много е възможно.
Гласът на Саркорос стана мек и хипнотичен, а лицето му се успокои.
— Както моят баща създаде мен, така и аз създадох теб, дете мое. Създадох те в твоя свят. Създадох те, за да бъдеш негов господар.
Джеси се олюля. Майкъл се опита да му каже нещо, но момчето чуваше само създанието, само… баща си.
— Чеда на магията, ти и аз — продължи барона бавно и упоително. — Аз да владея Ралмия, а ти Земята. Две Чеда на Магията, двама господари на два свята. Но онези, които убиха дядо ти, се уплашиха от това. Те те откраднаха от мен и те дадоха в семейството на най-големите ми врагове. Всъщност, на най-големите ни врагове. На потомците на оня, който уби дядо ти.
Далвон гневно извика, но Саркорос махна с ръка и гласът на стария архимаг заседна в гърлото му.
— Те ти отнеха живота на господар, Джеси. Дадоха те на проклетия род на крал Александър, където ти трябваше да бъдеш играчката на техния принц. На Майкъл.
Като чу името си Майкъл погледна отчаяно брат си. Джеси изглеждаше не на себе си. Очите му грееха в мрачна червена светлина — същата като на барон Саркорос. По-големият брат отново отвори уста за да извика, но Джеси не му обърна никакво внимание.
— Да, Джеси — продължи барона. — Истината е, че си предречен да бъдеш господар на вселената. Един ден мен няма да ме има повече и ти ще владееш както Ралмия, така и Земята. Властелин на двата свята, далеч по-могъщ от предците си. Само трябва да ми позволиш да те обуча на магията, която ти принадлежи по рождение.
Джеси отговори с глас, напомнящ трошенето на сухи есенни листа:
— Какво трябва да сторя, татко — попита момчето, с пулсиращи червени очи.
Баронът се засмя топло, като истински доволен баща.
— Преди всичко трябва да отмъстиш за дядо си, Джеси. Пришълецът Алекс Джаспърс го уби. Сега ти трябва да убиеш внука му!
Джеси се обърна към Майкъл.
Към брат си.
Към най-добрия си приятел.
Към човека, който го бе подкрепял в най-тежките му мигове.
— Той е истинският ти враг, Джеси — продължи да нашепва Саркорос, а очите му пулсираха в такт с думите му. — Макар да те откраднаха от мен, аз видях как се отнася с теб. Как ти се подиграваше в школата, където израснахте. Където бе принуден да учиш безсмислици, които нямат значение за някой от твоето потекло. Където се изтъкваше като пръв във всичко и ти натъртваше, че си провал.
Майкъл поклати глава. Щеше му се да погледне брат си лице в лице, да го разтърси, да го прегърне, да му каже, че това е поредният лош сън.
Но в червените очи на Джеси прочете само собствената си смърт.
— Когато дойде в Ралмия, нему Далвон и останалите слуги дадоха Бронята на Сребърната Луна и Меча на Дракона, оръжията, с които предтечата му закла дядо ти. Защо мислиш му ги дадоха? — Лицето на Саркорос потъмня. — За да те убие, когато ти убиеш мен. Виждаш ли, колко зловещо действат тези хора! — баронът повиши глас. — Те искат да ни настроят един срещу друг, баща и син, за да запазят цялата власт за себе си. Така направиха и навремето с така наречения велик крал Александър. Докараха го отнякъде и го туриха на трона в Ралмия на мястото на дядо ти. Сега правят същото и с потомъка му, който гласят да заеме твоето място. Спомни си обаче колко уплашен стана Майкъл, когато твоята сила очевидно започна да превъзхожда неговата.
Гласът на барона в един миг бе мазен, а в следващия стана стържещ като острие по ръждясала повърхност.
— Усети страха на Майкъл, почувствай ужаса му, вкуси го на върха на езика си. Виж какво нищожество е той. Нещастник, който сам не може да свърши нищо, та трябва да му дават крадени оръжия. Меч да напада вместо него. Броня да го защитава. Защото в честна битка беше победен дори от жена. Заслужава ли такава отрепка да живее? Да вземе това, което се полага на теб, наследникът на великия архимаг Санарос?