Саркорос изръмжа. Погълнат от гнева си се остави на собствената си черна магия, която бавно започна да изпепелява разсъдъка му. Червените пламъци обхванаха сенките, които го съставяха и го превърнаха в огнен елементал на черната магия, който вече не мислеше за власт и господство, не искаше никой да му се кланя.
Просто щеше да изгори всичко, живо и неживо, докато не остане сам в нищото и не изтлее от собствената си омраза.
Джеси осъзна, че се е озовал в беда, че трябва да спре това адско творение сега, защото после няма да има. Досети се и защо Прокълнатия в действителност е зазидал това ужасно същество в недрата на земята.
Не защото е имал спор за властта с него. А защото бе разбрал, че е създал изчадие, способно да унищожи самото съзидание.
Джеси призова цялата си сила и мълниите около него потъмняха до виолетово, докато приближаваше създанието, което някога се бе наричало Саркорос. Ала червените пламъци ги отблъснаха, а младият маг усети да го лъхва зной, от която потта му се изпари от кожата.
— Ела при татко — изгъргори чудовището пред него и разпери огнените си ръце във фатална прегръдка.
И… от гърдите му изскочи сребърен меч, изчадието отвори уста, от която избълва още по-огромна струя пламък към тавана.
— Да! — тръсна черната си коса Джеси. Той събра цялата си магия, всичките си светкавици, в едно блестящо копие, което изстреля към огненото създание, изпънал длани напред. Мълнията блъсна Саркорос и погълна огъня му завинаги, а тялото изчезна в нищото.
Очите на Джеси проблеснаха за последно, след което възвърнаха нормалния си зелен цвят. Зъбите му се прибраха и той остана очи в очи с Майкъл, който се бе промъкнал зад потъналия в магията си барон, нанасяйки му удар, позволил на Джеси да довърши баща си.
— Братле — рече русокосият и преглътна, виждайки страх в очите на най-обичания си.
Заплака.
— Майк… Толкова съжалявам, Майки.
Русото момче се поколеба, но направи крачка напред.
— Джеси… аз…
Чернокосият направи още една крачка и го прегърна.
— Толкова съжалявам — хлипаше той. — Всички тези ужасни неща, които ти наговорих!
Майкъл се отпусна и на свой ред го прегърна.
— Няма нищо, братле — отговори по-високия младеж. — Няма нищо. Това беше черната магия.
— Това бях аз — поклати глава. — Страховете ми, най-лошите гласове от подсъзнанието ми. Моята тъмна страна. Моята кръв. Моята същност.
— Твоята същност е на добрия човек, който застана пред пламъците на барона, за да ме спаси — отговори Майкъл. — Същността на моя брат.
— Моята същност едва не ме накара да убия най-скъпия си човек на света — изхлипа Джеси и се притисна силно до Майкъл. — Никога няма да си простя това, което ти наговорих.
— Аз съм този, който трябва да се извини, щом някаква част от теб се е чувствала така, Джеси — поклати глава брат му.
— Не, Майкъл — отблъсна се от него Джеси. — Ти никога не си ми правил нищо лошо. В мен имаше зло.
— Но вече го няма.
— Какво имаш предвид? — не разбра Майкъл.
— За да спра барона, дадох цялата си мощ.
— Джеси! — възкликна Далвон отстрани.
— Просто излях магията от себе си — продължи чернокосото момче. — Сега съм най-обикновен. С магията на Прокълнатия е свършено.
— Значи ти си жертвал вълшебството си — очите на Тиара се разшириха.
— Без колебание. Тази магия ми донесе само зло. Заради тази магия едва не убих брат си, който винаги съм обичал и който винаги ме е подкрепял.
— Джеси, такава жертва… — зяпна Майкъл.
— Цялата магия на света не струва колкото теб — поклати глава Джеси, а после се обърна към Далвон:
— Сега обаче искам да разбера цялата истина.
Архимагът въздъхна, кимна и отговори:
— Барон Саркорос никога не те е обичал и не е твой баща в по-голям смисъл от това, че е съблазнил с магия майка ти. Той го е направил, за да си отвори вратичка към Земята, която да направи достъпна за магията си, използвайки свой потомък. Това беше ти, Джеси. Но майка ти разбра, че Саркорос — или Ибенизър Фриймарк, както се представяше той на земята, е лош човек и вероятно зъл. Тя го помисли за извънземен и до известна степен беше права. Опита се да те скрие от себе си и се жертва затова. Родителите на Майкъл, които бяха дошли на Земята за да спасят собствения си син, те взеха като свое дете. Останалото ти е известно.
Сигурно се питаш защо не ти казах всичко това. То щеше да те направи несигурен в себе си и уплашен, нещо, което баронът щеше да използва. И може би това, което стана, щеше да завърши другояче.