— Кое място? — прекъсна го Майкъл. — Това е Англия, не Северна Корея.
Ниският мъж го изгледа мрачно.
— Помолих да не ме прекъсвате. Ние идем от далечна страна. Тя се казва Ралмия. Бащата на Джеси беше ралмиец. Майка му бе англичанка.
Майкъл сбърчи вежди.
— Никога не съм чувал за страна на име Ралмия.
— А той е отличник по география и история — кимна Джеси. — Ако не я е чувал, значи е по-изолирана и от Северна Корея.
— Тази страна не е в този свят — звънна мелодичният глас на онзи с острите уши. — Тя е много далеч. В друго измерение.
— Това е абсурдно — каза Майкъл.
— Не чак толкова, Майк — възрази Джеси. — Виж съществото в езерото…
Ниският човек кимна одобрително.
— Дали ми вярвате или не, няма значение. Вие ще трябва да дойдете с нас.
— Къде? — попита Майкъл.
— В Ралмия, разбира се! — отговори по-дребният. — Къде другаде?
Майкъл тръсна глава.
— Това е нелепо — рече той. — Що за измислена история?
Джеси обаче бе на друго мнение.
— Казахте, че човекът убил мама ни е намерил. Той обаче не е… човек.
Ниският бе изненадан.
— А ти откъде знаеш това?
— Видях го в сънищата си. Преди, когато бях още малък, сега отново.
— Отново? — обади се човекът с острите уши. — Това е много лошо. Значи той е тук. Бързо, трябва да се махаме.
— Никъде няма да ходим — заинати се Майкъл. — Искам да чуя мама и татко. Да питам те какво мислят по въпроса!
— Те ме познават и ми имат пълно доверие — изсумтя дребният, — а сега да тръгваме. Няма време за губене!
— Да ги послушаме, Майк — подкрепи ниския мъж и Джеси, — ако онова нещо е тук… може би то е свързано със странния човек, който ме е търсил при Плъховете.
— Вече са те търсили? — човекът с острите уши пребледня. — Значи сме закъснели. Трябва незабавно да се махаме!
— Никъде няма да ходим! — изтърва нервите си Майкъл и скочи. — Това са пълни абсурди! Напуснете къщата ни!
— Майк, недей! — прекъсна го брат му. — Ако ни мислеха злото, досега отдавна да са разкрили намеренията си.
— Аз… ъъъх! — В този миг човекът с острите уши направи крачка напред и с мълниеносно движение изви ръката на Майкъл и допря нож до гърлото му:
— Брат ти е прав. Ако ви искахме мъртви, досега щяхте да сте покойници. Но ние… — усмихна се остроухият — ви искаме живи. — И пусна Майкъл.
Младежът разтри ръката си, гледайки подозрително слабичкият гост, който така лесно го бе надвил.
— А сега да тръгваме! — настоя дребосъкът.
— Хайде, Майк — подкани го и Джеси. — Имам добро предчувствие.
По стълбите на къщата се чу скърцане.
— Предчувствието ти те лъже, млади момко — чу се сух глас и на входа на стаята изникна висок възрастен мъж, загърнат в дълъг черен шлифер, с поомачкано бомбе и ръце, скрити зад черни ръкавици.
— Саркорос — изсъска остроухият и в ръцете му блеснаха кинжали. Миг по-късно те хвърчаха във въздуха, забивайки се в тялото на стареца. Джеси извика изплашено, а брат му зяпна.
Старецът, наречен Саркорос обаче не се впечатли ни най-малко.
— Твоите оръжия не могат да ме наранят, елфче — каза насмешливо той и вдигна ръце, изкривявайки пръстите си като нокти на граблива птица.
— Пазете се! — изкрещя ниският човек и четиримата в стаята се хвърлиха настрани. От пръстите на Саркорос лумнаха червени пламъци, които облизаха стените и подпалиха пожар в стаята. Прозорецът се пръсна, а вятърът навя дъжд в помещението.
Нападателят пристъпи към падналите си жертви, като целият се гърчеше от неприятен смях.
— Сега Джеси идва с мен, а останалите ще изгорите. Няма как да ме спрете.
Джеси запълзя назад изплашен, а Майкъл стана и се метна към ужасния старец с вик:
— Остави брат ми намира… ъъ!
Бърз като кобра, възрастния човек го зашлеви през лицето. Момчето се завъртя на 180 градуса и се просна стенещ по очи на земята… Имаше чувството, че го е ритнал кон.
Джеси извика, а елфът отново се изправи. Гласът на ниския човек обаче изпревари всички.
— Пропускаш възможностите на този свят, Саркорос.
Старецът бавно се обърна към дребосъка и видя как той стиска в яките си ръце малък автомат.