Выбрать главу

— Джудже… — изсъска той, но ниският мъж го изпревари и натисна спусъка. Картечният откос затрещя оглушително в пламтящата стая, а въздухът се изпълни с мирис на барут. Куршумите подхванаха и изблъскаха стария магьосник, който нададе нечовешки писък и претърпя ужасна трансформация, превръщайки се в нещо подобно на огромен прилеп.

Оловото обаче го изблъска пред прозореца и чудовището се удари в близкото дърво, пищейки гневно, след което внезапно млъкна.

— Хубави оръжия си имате на тази земя, момчета — каза джуджето и захвърли автомата настрани, — но не вършат работа в Ралмия. Да се махаме преди онзи да се съвземе!

Прекалено изплашени за да разпитват или да се чудят, момчетата последваха ниския си спасител и остроухия му приятел. Пред къщата си видяха старинната черна кола, за която им бе говорил Бернар, ала на отсрещния тротоар бе паркиран и причудлив микробус — явно крайната цел.

Отвътре возилото нямаше нито волан, нито табло или скоростен лост. Всъщност представляваше тясна дървена стая, в центъра на която стоеше светещо кристално кълбо.

— Стоунхендж — каза джуджето и потърка сферата.

Кълбото зажумя с шума на обикновен двигател и чудодейния микробус се отдалечи от вече пламтящата къща на семейство Сандърс.

4.

Отвътре изглеждаше, сякаш магическият микробус се движи с нормална скорост, но начина, по който пътя профучаваше отстрани подсказваше, че превозното средство препуска с поне 200 км/ч. Майкъл и Джеси седнаха на пейки, заковани за пода.

— Добре ли си? — попита Джеси.

— Не — призна Майкъл, докато потъркваше челюстта си. — В рамките на пет минути обаче една хърба и един дядо ме спукаха от бой.

— Че си сравнително здрав, здрав си — каза човекът с острите уши. — Но не си трениран да издържиш на битка с елф като мен. А и да беше, това нямаше да има значение срещу могъщия барон Саркорос.

— Барон кой? — попита Майкъл.

— Саркорос — повтори елфът. — А моето име е Арлеан. Джуджето, което ми е спътник се казва Харолд.

— Аха — отговори тъпо Майкъл. — Елф, джудже, в Ралмия явно сте доста странни птици.

— Като в Северна Корея — отвърна Арлеан.

— Този барон… — намеси се Джеси. — Той е убил мама, нали?

Джуджето, което търкаше кристала, задвижващ вълшебния микробус, се обърна рязко и погледна изпитателно момчето.

— Ти откъде разбра?

— Сънувах в продължение на години кошмар за крилато чудовище, което напада мама — тихо отговори Джеси. — Когато ти простреля стареца, той се превърна на онова същество.

— Дарбата му е силна, както предсказа архимаг Далвон — джуджето се спогледа с елфа.

— Каква дарба? — попита Джеси.

— Ще видиш — отвърна загадъчно Арлеан, сетне се приближи към задното прозорче на микробуса и се вгледа в пътя зад тях.

— Все още няма никой — установи.

— Кого очаквате? — вдигна вежди Майкъл.

— Севернокорейците — каза Арлеан.

— Саркорос — отговори Харолд и погледна намръщен приятеля си.

— Но как така? — зяпна Майкъл. — Ти го напълни с олово!

— Такова създание не може да бъде убито тъй просто — каза Джеси. — Ако можеше, нямаше да е кошмар.

Майкъл усети ледени тръпки.

— Прав си — отговори Арлеан. — Барон Саркорос не може да бъде убит лесно. Не вярвам обаче да ни настигне още тази вечер. Легнете и се опитайте да поспите малко.

Двамата братя не вярваха, че ще могат да заспят в странното превозно средство, но веднага щом затвориха очи се унесоха в сън.

* * *

— Предаваме директно от Мартинстаун — говореше журналистката, с микрофон в ръка, застанала пред фона на почти изгорялата къща. — Тази вечер над дома на уважаваното семейство Сандърс е било извършено престъпление. Съседите са дочули изстрели и са видели пламъци, опожарили къщата, която виждате зад нас. Тела не са намерени и единствената улика за чуждо присъствие е ретро автомобилът, паркиран пред сградата.

Камерата се отмести от говорещата репортерка и показа въпросния автомобил. Неговата тъмнина оставаше абсолютна и отблясъците от пожара сякаш не се отразяваха в лака на боята.

Внезапно се чуха викове от събралата се тълпа. От двора на семейство Сандърс излизаше възрастен човек, облечен в много дълъг шлифер, с бомбе, сложено на главата и ръце, закрити в черни ръкавици.

— Господине — завтече се репортерката към него. Старецът обаче я изгледа така злобно, че тя изпусна микрофона от ръката си и изхлипа шокирана от омразата в очите му.