Барон Саркорос, който се бе представял на Земята като детектив Ибенизър Фриймарк отвори вратата на колата си и влезе в купето, без да обръща внимание на въпросите и протестите на околните. Гумите на автомобила изскърцаха и той се понесе по асфалтирания друм.
Майкъл се събуди от друсане и надигна сънено русата си глава, като потърка очи. Джеси още спеше, свит на кравай в края на странната пейка-седалка.
— Приближаваме Стоунхендж — съобщи Харолд, като го видя да се събужда. — Скоро ще оставим тази таратайка и ще отидем в един по-нормален свят където нещата се движат с естествена скорост.
Не след дълго микробусът стигна каменния монумент от времената на древните келти и четиримата, включително посъбудилия се Джеси излязоха навън. Чернокосото момче изглеждаше далеч по-ентусиазирано за предстоящите събития, отколкото бе нормално за него. Майкъл се усмихна на тази промяна. Поне сега нямаше да мислят за химията.
Бе все още много рано, призори и тъмно. Наоколо нямаше никой. Арлеан извади стар свитък изпод плаща си и започна да рецитира думи на някакъв странен и неразбираем език. С течение на заклинанието обаче Джеси и Майкъл чудодейно започнаха да разбират за какво се говори и им стана ясно, че става дума за някаква магия за прехвърляне.
В този момент се чу ръмженето на двигател и в далечината светнаха два жълти фара. Момчетата потрепериха. Нямаше как да знаят чия е колата, но усетиха прилив на ужас, който им подсказа кой е шофьорът.
Елфът ускори четенето на заклинанието, по челото му изби студена пот. Джуджето също се намръщи и измъкна малка, но широка брадва изпод палтото си.
Около четиримата започнаха да се издигат сини искрици, когато ужасната черна кола ги приближи и спря, като вдигна облак чакъл. Вратата се отвори и от нея излезе Саркорос, Старческото му лице бе изкривено от злоба и приличаше на зле поставена маска, под която се крие нещо чудовищно.
— Паднахте ми — изсъска той заканително и вдигна ръце. Пръстите му бяха извити като куки.
В този миг обаче над тях се чу оглушителен рев и от небето се спусна огромен златисточервен дракон.
— Вилхелм! — възкликна Харолд облекчено, а готвещия се за удар Саркорос отскочи стъписан назад.
— Загуби, старче — чу се ръмженето на дракона, който сграбчи в лапите си четиримата спътници и избълва струя пламък в станалите съвсем ярки искрици, отваряйки портал пред себе си. Сетне се метна в него.
Баронът зад него зави като звяр.
5.
Пътуването в лапите на дракон между светове в никой случай не бе от приятните преживявания в живота на Майкъл. Звярът имаше голяма, мощна лапа с груби нокти, които натъртиха тялото си. Младежът щеше да се чувства като в багажното отделение на автобус, ако не беше огромната височина, на която се бяха издигнали.
— Това е великолепно! — извика Джеси, който бе в съседната лапа.
Майкъл трудно можеше да се съгласи с това, макар порталът да ги бе извел високо в небето на непозната страна — Ралмия? — и им разкриваше прекрасна панорамна гледка на безбрежна степ, пресичана от пълноводна река. Драконът носеше хванатата от него група към висок замък.
Когато го наближиха той се сниши и внимателно спусна четиримата на ливадата пред замъка, от чиято огромна порта изскочиха две жени и пълен възрастен човек в дълга лилава роба, очилца, които бе наместил на върха на носа си и бяла брада. Жените бяха млади, по-скоро момичета и коренно различни една от друга. Едната беше по-дребничка, с кестенява коса, топли кафяви очи и скъпа рокля; а другата бе висока, с червена коса и бе облечена в нещо като странна люспеста броня.
— Слава богу, че се върна невредим, Вилхелм — рече червенокосата. — Как ти се видя другият свят?
— Видях много малко от него, скъпа ми Тиара — отговори дракона. — Всъщност грабнах Харолд, Арлеан и двамата ни скъпи гости и после офейках пред изумения поглед на добрия барон Саркорос, който тъкмо се канеше да ги направи на курабийки.
— Саркорос е бил там! — очите на другата жена се разшириха. — Значи сме успели на много тъничък косъм.
В този миг напред излезе старецът, който укорително сгълчи двете момичета:
— Дами, вие съвсем сте забравили обноските си — след което се обърна към Майкъл и Джеси, които объркани оглеждаха замъка, огромния дракон и двете девойки.