— Добре дошли, гости от друго селение — каза възрастният човек. — Аз съм архимаг Далвон, главният и първи магьосник на Ралмия. Искам да ви приветствам като наши гости и да изразя благодарност за присъствието ви. За пръв път от три века при нас идват гости от Земята, вярно, но последният такъв ни спаси от сигурна гибел. Към вас възлагаме същите надежди — усмихна им се старецът.
Майкъл не разбираш какво му говорят и се чувстваше доста объркан.
— Кой е бил предишният? — обади се Джеси, който изглеждаше сякаш се чувства в свои води.
— Великият крал Александър Джаспърс, разбира се — отговори Далвон. — Но за това ще поговорим когато влезем в замъка. Заповядайте!
— Мислех, че никога няма да го кажеш — обади се Харолд.
— Стига си коментирал и да влизаме — чу се гласът на Вилхелм и Майкъл подскочи щом го видя. Драконът бе направил някаква магия и се бе свил до размера на двуметров гущероид с червени люспи.
— Да? — отвърна той на изумения поглед на младежа.
— Нищо — поклати глава Майкъл.
След миг странната група влезе в замъка.
— Великият крал дошъл в час на голяма беда — говореше архимаг Далвон, докато ходеха по коридорите на замъка. — Той освободил Ралмия от великото зло на Прокълнатия, древен дух на мрака, който искал да завладее целия наш свят и да го подчини на волята си.
Групата влезе в голяма тронна зала, където около огромна кръгла маса ги чакаха широки, удобни столове. Джеси жадно гледаше и запомняше всеки детайл от зданието, зелените му очи се бяха разширили от възбуда и вълнение. Майкъл бе леко притеснен. Всичко, което бе правил и то добре до момента, изглеждаше несъществено и непотребно в тази среда. Той се чудеше защо са го взели в Ралмия. Беше обаче твърдо решен да стои до брат си винаги, каквото и да става.
— Парадокс е — продължи архимаг Далвон, — че Алекс, както тогава се наричал краля бил призован нарочно от самия Прокълнат, който през този мрачен период от нашата история бил заел с измяна поста на архимаг под лъжливото име Санарос. Той смятал, че младеж от друг свят не би имал никакъв шанс да оцелее в сблъсък с него и искал да изманипулира и изкриви древно пророчество по такъв начин, че да успее да завземе нашия свят завинаги. Алекс обаче спечелил подкрепата на много ралмийци и накрая успял да предизвика раздор между Прокълнатия и неговия немъртъв служител — Лорд Дакавар — свада, приключила със смъртта и на двамата. Така Александър довел мир и просперитет в Ралмия и я спасил от години на ужасни страдания.
— Или я обрекъл завинаги — чу се гърлен, непознат глас.
Членовете на групата се напрегнаха. Майкъл и Джеси видяха как Харолд нервно захапва мустака си, а лицето на Арлеан се изопва. Скоро момчетата разбраха и причината. В тронната зала бе навлязло високо и слабо същество, покрито с отвратителни татуировки. Кожата му бе зелена и опъната по жилести мускули, а от жълтите му очи бликаше злоба.
— Ако Санарос бе завладял Ралмия, сега нямаше да си имаме всички тези проблеми — продължи зеленото същество.
— Гости от друг свят — каза Далвон, — позволете ми да ви представя Раджак, върховният жрец на Прокълнатия от народа на орките. Той все още пази религията си, макар господарят му отдавна да е мъртъв.
— По-добре почтено да почиташ покойник, отколкото да мениш вярата си като ветропоказател — изръмжа оркът и се намести на един свободен стол, — но продължи разказа си, старче. Интересна ми е гледната ти точка за останалите събития.
— В годините след победата на Прокълнатия — покорно продължи архимага, — крал Александър Джаспърс обединил всички народи под егидата си. Като съпруг на елфическата принцеса Лиянна той спечелил симпатиите на отделните раси, които като една му служели. Дори част от отколешните врагове на Ралмия — орките — го признала за владетел.
— Крал Александър управлявал щастливо дълги години и когато накрая на преклонна възраст напуснал света на живите, Ралмия била по-силна от всякога. За жалост, злото само чакало краля да си отиде, за да избуи отново.
В залата сякаш стана по-мрачно.
— В дълбоките тунели на Пещерите на Сянката, място, скрито дълбоко в Планините на Забравата се появило ново зло. Загадъчен старец, наричащ себе си барон Саркорос, който отново тласнал орките по пътя на мрака и ги насочил срещу джуджетата, които си били възвърнали част от пещерите. Този стар човек управлявал с невиждана жестокост и скоро всички, които не му се прекланяли, били прекършени.
Влиянието му оставало ограничено в недрата на земята, но скоро той отишъл и в забравените Пустини на Жарта, където живеела друга порода орки. Скоро те също преклонили глава пред мощта на омразата му и така между Планините и Пустинята се основала малка империя, управлявана от нов и ужасен господар. Джуджетата и дори част от драконите — тези, които не станали зли — избягали оттам, а барон Саркорос се превърнал в сила, с която и до днес се съобразяваме.