Но най-лошото тепърва предстояло. В дръзко нападение над този замък барон Саркорос, пременен като страховито крилато същество, открадна нашия най-ценен талисман — Перлата на Феникса — и го отведе в своята укрепена столица, ак-Орках, светия град на пустинните орки, където той управлява от Храма на Ужаса.
Сега баронът чака звездите на небето да се подредят в древния астрологичен знак, известен като Опашката на Прокълнатия. Вече броени месеци ни делят от този момент. Когато той настъпи, баронът ще използва силата на Перлата и ще разбие вратите между световете на живите и мъртвите, вдигайки огромна армия от скелети, с която ще завладее Ралмия завинаги.
Архимаг Далвон спря разказа си и поглади брада.
— Предишния път, когато Ралмия бе в беда, момче от света на Земята я спаси. Сега отново разчитаме на вас. Затова и ви призовахме от същото време, в което е живял някога Великият крал.
Майкъл неудобно се размърда.
— В това няма логика — каза той. — Аз и Джеси сме обикновени момчета. Ние не сме войници и бойци. Какво можем да направим?
Далвон се усмихна.
— И Алекс е казвал така, но е грешал. Понякога силата не е там, където очакваш. Освен това вие не сте обикновени момчета или поне Джеси не е.
Далвон въздъхна.
— Бащата на Джеси беше ралмийски магьосник, обсебен от идеята да види света, от който е дошъл великия крал Александър. Той посети Земята и там се влюби в жена от вашия народ. Остави и дете. Той искаше да я доведе в Ралмия, но счетохме, че е много опасно, тъй като барон Саркорос щеше да отчете опасността от такова дете и да опита да го убие.
Архимагът потърка очи.
— Бяхме прави, макар че нямахме идея колко изобретателен е злият барон. Той ликвидира бащата и майката на Джеси, докато бяха още в Ралмия и само нашата преждевременна реакция спаси самия него, след като го скрихме в затънтен край в Земята.
— Затънтен? — възмути се Майкъл.
— Е не е Северна Корея, но не е и Лос Анджелис — отвърна Арлеан.
— Откъде идва тази шега със Северна Корея и как знаеш толкова за нашия свят? — попита Джеси.
— Трябваше да изберем къде да те скрием и проучих малко вашия свят. Северна Корея беше вариант, но стигнахме до извода, че между нея и барона разликата е чисто козметична — отговори елфът. — Затова се спряхме на малкото ви градче.
— Саркорос обаче го беше намерил и там — обади се Харолд. — Успях да го спра само защото бях докопал едно от оръжията в техния свят, някакъв скорострел, който ми послужи добре срещу барона.
— Но кой е този барон? — накрая се обади слабо Джеси. — Защо мрази толкова семейството ми? Откъде се е взел?
— Позволи ми — ухили се криво оркът Раджак — да ти разкажа легендата за барон Саркорос. За сина на Прокълнатия.
Това се случило много, много отдавна, в едно затънтено баронство, скрито между мочурищата в подножието на Планините на Забравата. Там, някога, живял стария барон Амедео Саркорос, човек добър и весел, обичан от поданиците си, които иначе не били много, заради неприятния климат на околността. Живял той дълги години щастливо с жена си, само едно нещо го измъчвало — детенце си нямали. Накрая, отчаян, пуснал награда за церители и баятели, за вещици и магьосници, който може, да дойде да му помогне. Идвал един, друг, но каквито и билки да взимали, каквито и заклинания да им правели, все нищо не излизало. Накрая обаче, по време на една бурна нощ, в замъка дошъл магьосник, загънат в дълга черна роба, под чиято качулка се виждала само ехидната му усмивка. Той обещал лек за страданията на стария граф, но поискал време и пълно доверие. Старият човек му се доверил и постепенно попаднал в мрежите на магьосника, който увеличил данъците на населението до изнемога. В това време магьосникът отишъл при баронесата и я изкушил, наплашил и съблазнил.
— Твоят съпруг нивга не ще има дете — заплашил той, — но отдай се на мен и аз ще ти направя могъщ и силен син, който ще зарадва мнимия си баща.
Съгласила се накрая баронесата и скоро забременяла. В мига, в който това станало обаче и тя, и стария барон заболели от невярна болест и скоро тя ги взела — майката, по време на раждането, бащата — малко подир нея.