— Искам да спреш да ме шпионираш.
Мъжът се изсмя.
— Не мога. Спомни си, че трябва да оценя моралния ти облик, преди да издам присъдата, господин Чейс.
Бен тресна слушалката. Обстоятелството, че бе проявил инициатива, малко го поразведри. Когато телефонът отново започна да звъни, реши да не вдига. След трийсетина иззвънявания най-накрая замлъкна.
След десет минути обаче атаката се поднови. Чейс вдигна слушалката и каза:
— Ало.
Убиецът беше побеснял:
— Ако още веднъж ми направиш този номер, кучи сине, ще те накарам да съжаляваш за това! Убийството няма да е бързо и чисто… Ще се погрижа за това, разбра ли?
Чейс мълчеше.
— Господин Чейс? Какво ти става, по дяволите?
— Бих искал да знам — въздъхна Бен.
Непознатият сподави гнева си и поде с предишния ироничен тон:
— Много ми е интересна тази формулировка — „ранен по време на акция“. Тази част от биографията ти. Защото не ми приличаш на безпомощен инвалид, който трябва да получава пенсия. Ако имаше нещо такова, щях да го усетя, докато се биехме. Това ме навежда на мисълта, че твоите сериозни рани изобщо не са от физическо естество.
— А на кого ли са?
— Мисля, че си имал сериозни психологически проблеми, които са те докарали до военната болница и са ти издействали уволнението.
Чейс мълчеше.
— И точно ти ми казваш, че имам нужда от специализирана помощ! Трябва да се поразровя малко повече в тези неща. Много интересно… Е, спинкай си спокойно тази нощ, господин Чейс. Още ти е рано да умреш.
— Почакай.
— Какво?
— Трябва да те наричам по някакъв начин. Не мога повече да мисля за теб с абстрактни категории като „непознатият“, „мъжът“ или „убиецът“. Разбираш ли?
— Да.
— Значи как?
Непознатият се замисли. После рече:
— Можеш да ме наричаш Съдията.
— Съдията?
— Да, като в израза „съдия, съдебни заседатели и екзекутор“. — Той се засмя, но така се закашля, че изведнъж затвори, все едно беше някакъв анонимен телефонен хулиган.
Бен отиде до хладилника и си взе една ябълка. Обели я и я наряза на осем парчета, след което започна бавно да ги дъвче. Не беше кой знае каква вечеря, обаче в една чаша уиски имаше достатъчно калории. Наля си една чаша за десерт.
Изми ръцете си, които бяха станали лепкави от ябълковия сок.
Щеше да ги измие дори и да бяха чисти. Миеше ръцете си изключително често. Особено след Виетнам. Понякога ги миеше по сто пъти на ден и те се зачервяваха.
Изпи още една чаша и се излегна пред телевизора. Даваха някакъв филм и той се мъчеше да не мисли за нищо друго освен за ежедневните си навици — закуската в „Улуъртс“, романите с меки корици, архивните филми по телевизията, четирийсетте хиляди долара в банковата му сметка, пенсионния чек и добрите хора в Тенеси, които произвеждаха „Джак Даниълс“. Това бяха нещата, които имаха значение, които правеха малкия му свят уютен и сигурен.
Изобщо не се обади в полицията.
4
Кошмарите измъчваха Чейс и той спеше неспокойно, събуждайки се в най-страшния момент на всеки сън, когато мъртъвците плътно го обкръжаваха, отправяйки безмълвни обвинения към него, протегнали разложените си бели ръце.
Той стана рано, изоставяйки всяка надежда да се наспи, взе душ, обръсна се и изми ръцете си, обръщайки специално внимание на мръсотията под ноктите си.
Седна на масата и си обели една ябълка за закуска. Не му се искаше да ходи в „Улуъртс“, защото вече не беше поредната безименна физиономия за посетителите, а нямаше никаква идея къде другаде би могъл да закуси, без да бъде разпознат.
Беше девет и трийсет и пет сутринта. Твърде рано, за да започне да пие. Чейс съблюдаваше няколко правила в живота си и това никога да не пие преди обяд, беше едно от тях. Следобедите и вечерите бяха за алкохол, а сутринта бе време за разкаяние, съжаление и тихи угризения.
Но с какво да запълни дългите часове преди следобеда? Да убива времето, без да пие, беше изключително трудно.
Той включи телевизора, но не можа да намери никакви стари филми. Изключи го.
Накрая, понеже нямаше какво да прави, започна да си припомня подробности от кошмара, който го беше събудил, а това никак не беше хубаво. Даже беше опасно.
Бен вдигна слушалката и набра един номер.
Телефонът иззвъня три пъти, преди да чуе бодър женски глас: