Луиз отпи от чашата си, облегна се назад на канапето и кръстоса голите си крака.
В този момент той забеляза как твърдите връхчета на малките й гърди прозират през тънката блузка.
— Знаеш ли — каза й, — сега ми хрумна, че майка ти може да спи, ако утре ще ходи рано на работа. Не бих искал да…
— Майка ми е на работа в момента. — Тя го изгледа престорено срамежливо, свела ресници и наклонила глава на една страна. — Тя е сервитьорка в нощен бар. Отива на работа в седем, свършва в три и се прибира към три и половина.
— Ясно.
— Да не се изплашихте?
— Моля?
Усмихна му се закачливо.
— От това, че сме сами.
— Не.
— Добре. И така… откъде да започнем? — попита девойката, дарявайки го с поредния си изкусителен поглед.
През следващия половин час той накара Луиз да се върне в онази нощ, съпоставяше спомените й със своите, разпитваше я за подробностите и изискваше от нея и тя на свой ред да го разпитва с надеждата да открият дребен детайл, който можеше да се окаже от решаващо значение. Не си спомниха нищо ново, макар че момичето се опитваше да му помогне. Беше способно да говори за убийството на Майкъл Карнс с пълно безразличие, сякаш изобщо не беше присъствало на местопрестъплението, а само бе чело за него във вестниците.
— Ще имате ли нещо против да си налея още едно? — попита.
— Давай.
— Не искате ли и вие този път?
— Не, благодаря — отвърна Бен; трябваше да остане съвсем трезвен.
Тя застана до барчето в същата съблазнителна поза както преди и когато се върна, седна по-близо до него.
— Сетих се нещо — той носеше особен пръстен.
— В какъв смисъл особен?
— Един мъж, с когото мама излизаше за кратко, носеше такъв пръстен — сребърен, масивен, с две мълнии върху него. Веднъж го попитах и той ми каза, че това било пръстен на братството, на клуба, към който принадлежал.
— Какъв клуб?
— Само за бели мъже. Където не се допускат никакви чернокожи, азиатци, евреи или подобни… Само бели.
Чейс изчака, докато тя отпие от чашата си.
— Това са група хора, които са решили сами да бранят интересите си, които не искат да позволят на чифутите-банкери или на някой друг да се разпорежда с тях и да им отнема онова, което имат — в тона й се долавяше одобрение на принципите на подобна организация. Тогава изведнъж се намръщи: — Опа! Да не сгафих нещо?
— Моля?
— Ти нали не си евреин?
— Не.
— Не приличаш на евреин.
— Защото не съм.
— Нали мога да ти говоря на ти?
— Разбира се.
— Виж сега, дори и да си евреин, това няма никакво значение за мен. Намирам те за много привлекателен, знаеш ли?
Чейс се престори, че не е чул последните й думи.
— Значи убиецът може да е расист?
— Те са хора, които не искат да приемат боклуците, както правят всички останали, и толкоз. Трябва да им се възхищаваш за това.
— Мъжът, с когото се е срещала майка ти — той каза ли ти името на този клуб?
— „Арийското братство“.
— А помниш ли името му?
— Вик. Виктор. Не помня фамилията му.
— Можеш ли да попиташ майка си за нея?
— Добре. Когато се прибере вкъщи. Хей, а ти сигурен ли си, че не си евреин?
— Абсолютно.
— Защото откакто казах думата „чифут“, ме гледаш много особено.
Както щеше да гледа нещо бледо и гърчещо се, изпълзяло изпод някой камък.
— Споменавала ли си на детектив Уолъс за това?
— Не, сега ми хрумна. Благодарение на теб се поотпуснах и изведнъж се сетих.
Чейс беше доволен. Бавно, но постепенно, щеше да събере още сведения за Съдията. После ще предаде цялата насъбрана информация в полицията с презрението на човек, когото доскоро са смятали за откачен.
— Това наблюдение ще се окаже доста полезно — рече той. Момичето се придвижи по-близо до него, като машина, чието предназначение е единствено да го съблазни.
— Така ли мислиш, Бен? — попита тя.
Той кимна, опитвайки се да измисли някакво извинение, с което да си тръгне, без да я обиди. Трябваше да се държи добре с нея — поне докато научеше фамилията на мъжа.
Бедрото й се притискаше в неговото. Тя остави питието си и се обърна към него, очаквайки да бъде прегърната.
Чейс изведнъж се изправи.
— Аз… трябва да вървя. Сега разполагам с конкретен факт, а това е повече, отколкото се надявах.
Тя също стана, притискайки се в него.
— Рано е. Още няма полунощ. Мама ще си дойде едва след няколко часа.
Ухаеше на сапун, шампоан и приятен парфюм. Миришеше толкова чисто — но Бен знаеше колко омърсена е душата й.
Беше адски възбуден и реакцията на тялото му го отвращаваше. Това евтино, безсърдечно, изпълнено с омраза момиче му действаше по начин, по който не му бе действала нито една жена от година и нещо, и той се презираше заради пламенното си желание да я има. Може би в този момент всяка привлекателна представителка на нежния пол би му подействала по този начин. Навярно натрупалата се през многото самотни месеци сексуална енергия бе станала твърде силна, за да може да я потисне, а нарушаването на уединението му сигурно също бе спомогнало за пробуждането на либидото му. След като инстинктът му за оцеляване и самосъхранение отново се бе задействал, след като бе взел решение да не си седи мирно и кротко, чакайки Съдията да го спипа, той вече изпитваше всички желания и нужди, характерни за живота. Независимо от това обаче самопрезрението продължаваше да го терзае.