— Стой! — извика Чейс. Намираше се точно зад гърба на непознатия.
Мъжът се измъкна от колата и в същия миг Бен видя ножа в ръката му. Воайорът го беше вдигнал високо и Чейс забеляза кръвта по китката и острието.
Бен с един скок се озова до непознатия и го блъсна в прозорците на колата. После приклещи врата му в желязна хватка.
Момичето продължаваше да крещи.
Непознатият се извиваше, мъчейки се да се освободи. На няколко пъти се опита да забие ножа в бедрото на Чейс, но не успя. Беше аматьор.
Бен затегна още повече хватката си.
Колите наоколо започнаха да потеглят. Появата на проблем на алеята на влюбените пробуждаше сексуалната вина, която се крие у почти всеки тийнейджър. Никой не искаше да остане и да разбере какво става.
— Пусни ножа! — заповяда Чейс.
Макар че непознатият отчаяно се нуждаеше от въздух, той отново замахна с оръжието си. Пропусна.
Чейс изведнъж се ядоса. Вдигна воайора във въздуха и го стисна така, че за малко да го удуши. Обаче се подхлъзна на мократа трева, загуби равновесие и падна, повличайки със себе си своя противник.
Този път ножът на натрапника се заби в бедрото на Бен, точно под хълбока. Той инстинктивно подскочи и отхвърли непознатия настрани, лишавайки го от оръжието му.
Нападателят се завъртя и бързо се изправи на крака. Направи няколко крачки към Чейс, оглеждайки се за ножа, но после, изглежда, си даде сметка, що за противник има, и хукна.
— Спрете го! — извика Бен.
Обаче почти всички по-близки автомобили бяха отпрашили. А шофьорите на паркираните до пропастта реагираха така, както бяха реагирали боязливите тийнейджъри на първите признаци на борбата — лампичките светваха, двигателите се запалваха, гумите изскърцваха. Скоро единствените коли на алеята на влюбените бяха шевролетът и мустангът на Чейс. Болката в крака му беше много силна, макар и да не бе по-различна от стотиците други, с които се беше справял. На светлината от купето от шевролета видя, че не кърви обилно, което означавате, че раната е повърхностна и не е засегната артерия. Бен се опита да се изправи и направи една крачка. Можеше да върви, макар и с известни усилия.
Той се приближи до колата, надзърна вътре и в следващия момент му се прииска да не беше толкова любопитен. Млад мъж, вероятно деветнайсет-двайсетгодишен, се бе изхлузил наполовина от седалката и лежеше на пода. Целият бе в кръв, устата му беше отворена, а очите му бяха изцъклени.
На съседната седалка, свита до самата врата, тихо ридаеше хубавичка брюнетка, година-две по-млада от своя кавалер. Беше обхванала коленете си толкова здраво, че ръцете й напомняха ноктите на хищна птица, неумолимо впити в плячката. Беше само по розова миниполичка — нямаше нито сутиен, нито блузка. Малките й гърдички бяха изпръскани с кръв, а зърната им бяха щръкнали.
Чейс се зачуди защо ли последната подробност му направи такова силно впечатление.
— Стой там — каза й той от вратата откъм шофьора. — Ще дойда да те взема.
Тя не отговори и продължи да плаче.
Чейс почти беше затворил вратата, когато осъзна, че така ще загаси осветлението и ще остави момичето съвсем само с трупа в колата. Заобиколи автомобила, подпирайки се на него заради раната в десния си крак, и отвори вратата на девойката.
Навярно тези хлапета си мислеха, че ключалките са за глупаците. Това, мислеше си той, е следствие от оптимизма на тяхното поколение, неизменна част от теориите им за свободната любов, взаимното доверие и всеобщото братство. Тяхното поколение се стремеше да изживее живота си така пълнокръвно, сякаш отричаше съществуването на смъртта.
Тяхното поколение. Чейс бе само няколко години по-възрастен, но не смяташе, че принадлежи към тази генерация или към някоя друга. Чувстваше се съвсем сам.
— Къде е блузата ти? — попита.
Момичето вече не наблюдаваше втренчено трупа, но и не се осмеляваше да погледне към спасителя си. Взираше се тъпо в коленете и побелелите си кокалчета и нещо си мърмореше.
Чейс се наведе, намери блузката на пода под краката й и й я подаде:
— По-добре облечи това.
Тя не реагира. Продължаваше да си мърмори неразбираемо под носа.
— Хайде, вземи — каза Чейс колкото се може по-меко. Убиецът може би не беше далеч.
Тя се опита да каже нещо и Бен се наведе, за да я чуе по-добре.
— Моля ви, не ме наранявайте, моля ви, не ме наранявайте!
— Нищо лошо няма да ти сторя — увери я, изправяйки се. — Не аз убих твоя приятел. Но този, който го е направил, може да е наблизо. Колата ми е ей-там. Ще дойдеш ли с мен?