Закрачи из стаята. Инстинктивно се стараеше да е по-далеч от прозореца.
В шест вечерта излезе от къщи, за да отиде на срещата с Гленда Клийвър.
Кара безцелно около час и половина, обикаляйки из града, за да попречи на Съдията да разбере къде отива и евентуално да застраши живота на Гленда. Завиваше от улица в улица, като погледът му не се отделяше от огледалото за обратно виждане, но не забеляза опашка след себе си.
Гленда живееше в не особено скъп, но добре поддържан комплекс на „Сейнт Джон Съркъл“, на последния етаж в триетажна сграда, пред която имаше разкошна градина. На вратата й имаше шпионка и тя надзърна през нея, преди да отвори. Носеше къси бели панталонки и тъмносиня блузка.
— Много сте точен — каза. — Влизайте. Искате ли нещо за пиене?
— Какво имате? — попита Бен, докато пристъпваше в апартамента.
— Чай с лед. Имам още и бира, вино, джин и водка.
— Предпочитам чай с лед.
— Ей-сега се връщам.
Той я изгледа, докато тя прекоси помещението и изчезна в малко коридорче, очевидно водещо към трапезарията и кухнята. Движеше се като слънчеви зайчета по вода.
Дневната бе уютна, макар и не богато мебелирана. Четири кресла, масичка за кафе и две маси, долепени до стената, с настолни лампи върху тях. Нямаше канапе, нито картини. За сметка на това на всички стени имаше лавици, претъпкани както с джобни издания, така и с луксозни книги с твърди корици.
Той тъкмо четеше заглавията на книгите, когато тя се върна с две чаши чай.
— Обичате ли да четете? — попита Гленда.
— Много — отвърна й гостът.
— И аз. Е, имаме ли сходни литературни интереси?
— Определено — рече той, докато поемаше чашата си от нея. — Тази интересна ли е? — попита, изваждайки един том.
— Голям боклук — каза тя.
— Сериозно?
— Вдигна се голям шум, но е слаба.
Той върна книгата на мястото й и те се насочиха към креслата.
— Харесвам хората — рече Гленда, — но ми допадат повече в книгите, отколкото в истинския живот.
— Защо?
— Сигурна съм, че знаете.
Така беше.
— Дори и най-големите гадняри в една книга не могат дати направят нищо лошо.
— И никога няма да изгубиш приятел от книга.
— Когато стигнеш до тъжен момент, никой не те гледа как плачеш.
— И никой не се чуди защо не плачеш, когато трябва.
— Нямам нищо против да живея чрез книгите.
— Това има много предимства — съгласи се тя.
Бен се замисли кой ли я е наранил, дали е страдала често и до каква степен. Без съмнение бе преживяла доста мъка. Той можеше да усети болката й и тя му се струваше смущаващо позната.
И въпреки всичко в нея нямаше нищо меланхолично. Тя имаше сладка, нежна усмивка и излъчваше такова тихо, спокойно щастие, че го караше да се чувства по-уютно в нейната дневна, отколкото където и да било през седемте години, откакто напусна дома си и отиде в колежа.
— Когато се върнах на бюрото си в отдела и видях, че сте си тръгнали — започна Гленда, — си помислих, че сте се ядосали, задето ви се наложи да чакате.
— Ни най-малко. Просто си спомних… за един ангажимент, който бях забравил.
— В понеделник отново ще съм дежурна в отдела, така че елате, ако искате.
— Харесва ли ви да работите там?
— Да, тихо и спокойно е. Понякога журналистите са доста припрени, но това е най-неприятното, което може да се случи.
— Сигурен съм, че можете да се справите с тях — усмихна се Бен.
— Всички журналисти се мислят за много упорити и печени — рече тя. — Но не могат да се изправят срещу една библиотекарка от справочния отдел.
— Не и с тази.
— А вие къде работите?
— В момента никъде.
— Имайте търпение — каза тя за разлика от всички останали, щом станеше въпрос за работата му. — Изчакайте. Понякога най-трудното е човек да изчака и да прояви търпение.
— Да, и това е всичко, което мога да направя засега.
Тя отпи от чая си.
— Някой ден ще се натъкнете на врата като всяка друга, но когато я отворите, пред вас ще се окаже точно онова, от което сте имали нужда.
— Радвам се, че мислите така.
— Затова забравете за болката от чакането.
Чейс никога досега не бе водил такъв странен разговор — и въпреки всичко в него имаше повече смисъл от всеки друг, който бе водил през живота си.
— А вие открихте ли тази врата? — попита той.
— Не е само една. Много са. И трябва да имаш голямо търпение, за да ги отвориш.
Вечерята беше великолепна — салата, печени картофи в тесто със спанак, босилек и сирене фета, тиквички с червени чушки, както и печен маринован морски костур. За десерт имаше пресни портокалови резенчета, поръсени с кокосови стърготини.