— Той няма да ти повярва, че се е случило точно така. Нямаш никакви свидетели. Сигурно ще каже, че си бил пиян.
Бен знаеше, че тя е права, но не можеше да се примири с обстоятелствата.
— Трябва да намерим помощ отнякъде.
— Досега се справяше с всичко сам. Сега сме двама. Защо не опитаме да се защитим сами?
Чейс поклати глава.
— Да, когато единствено моят живот бе изложен на опасност. Но сега…
— Хората от книгите — рече тя.
— Моля?
— Можем да се доверим на хората от книгите. Но точно тук и сега не можем да се доверим на никого освен на себе си.
Беше така уплашен, както не се бе чувствал от доста време. Страхуваше се не само за нея. Боеше се и за самия себе си. Защото най-накрая имаше какво да изгуби.
— Но как ще открием този изрод? — чудеше се Бен.
— Ще направим същото, което смяташе да сториш и ти. Първо, трябва да се обадиш на Луиз Елънби. Разбери дали е научила името на мъжа, с когото майка й е излизала, мъжа с пръстена на „Арийското братство“.
— Не вярвам да е Съдията. Луиз веднага щеше да го разпознае.
— Но може да ни отведе до Съдията.
— Съмнявам се. Това би било прекалено хубаво, за да е истина.
— Понякога животът е хубав.
Бен позвъни в дома на Елънби и чу гласа на Луиз. Когато тя разбра кой се обажда, веднага започна да мърка съблазнително. Да, майка й бе казала името на мъжа, но тя не искала да го съобщава по телефона.
— Ще трябва да дойдеш да ме видиш — кокетничеше момичето. — Мама замина с този мъж и ще отсъства през уикенда. Цялата къща е на мое разположение.
Когато Луиз му отвори, беше само по жълт бански костюм от две части и ухаеше на кокосов лосион за тяло. Веднага изрече:
— Знаех си, че ще се върнеш за наградата си.
Обаче щом зърна Гленда, усмивката й веднага изчезна и тя млъкна.
— Можем ли да влезем? — попита Чейс.
Луиз отстъпи и затвори вратата след тях.
Бен представи Гленда като своя близка приятелка и лицето на Луиз се изкриви в кисела гримаса.
Тя ги поведе към всекидневната, полюшвайки бедра, за да демонстрира стегнатото си дупе.
— Ще искате ли нещо за пиене? — попита бъдещата колежанка.
— Не е ли малко рано?
— Обяд е.
— Не, благодаря — отказа вежливо Бен. — Имаме само няколко въпроса и ще трябва да вървим.
Застанала до барчето, Луиз бе повдигнала изкусително дясното си бедро, докато приготвяше коктейла си.
Бен и Гленда се разположиха на канапето, а Луиз взе питието си и седна на креслото срещу тях. Момичето се отпусна в стола с разтворени крака. Оскъдният й бански се прилепяше плътно към извивките на слабините й и не оставяше нищо на въображението.
Чейс се почувства неловко, но Гленда изглеждаше спокойна както винаги.
— Името, което ви трябва — започна Луиз, — е Том Дийкън. Той е мъжът, с когото майка ми излиза, мъжът с пръстена. Работи като застрахователен агент. Офисът му се намира на Кенби Стрийт, близо до пожарната. Обаче не той е човекът, дето уби Майк.
— Знам. Обаче… сигурно може да ни каже имената на други хора от Братството.
— Не ми се вярва — рече Луиз. Тя държеше чашата в едната си ръка и нежно потъркваше бедрата си едно в друго, преструвайки се, че го прави несъзнателно. Позата й обаче беше твърде безсрамна. — Тези хора са се посветили на идеята, те си имат своите идеали, а ти си външен човек. Защо мислиш, че ще ти кажат нещо?
— Може и да ми кажат.
Тя се усмихна и поклати глава.
— Надяваш се, че ще измъкнеш няколко имена от Том Дийкън? Чуй ме — тези хора имат топки от стомана. Те трябва да са адски корави, за да могат да се справят с чифутите, чернилките и другите отрепки.
Бен предполагаше, че някои от членовете на „Арийското братство“ могат да бъдат опасни — но повечето от тях вероятно само си играеха на господари, пиейки бира и бъбрейки глупости за расисткия Армагедон, така както другите хора си говореха за футбол и гледаха мачове по телевизията.
— Луиз, доколкото разбирам, ти си ходила с Майк близо година, преди… — изведнъж се обади Гленда.
— Преди този педераст да го наръга? — прекъсна я момичето, сякаш искаше да докаже, че и тя е не по-малко печена от членовете на „Арийското братство“. А дали безсърдечието й не бе престорено? — Да, почти година… Защо?
— Да си забелязвала някой да ви следи? Нали разбираш, да се навърта около вас?
— Не.
Бен се досещаше накъде бие Гленда. Съдията обичаше да проучва подробно своите жертви, за да разбере какви са греховете им. Така се опитваше да оправдае престъпленията като справедливи наказания. Както сам беше казал на Бен, той бе проследил и Майк, и Луиз; следователно имаше вероятност те да са го забелязали.