Чейс се върна в кухнята, където бе оставил убиеца. Китките на психопата бяха завързани за облегалките, а глезените му — за краката на стола. Той се извиваше, мъчейки се с всички сили да се освободи, но изведнъж спря, очевидно разбрал, че няма да успее да се справи.
— Къде е прахосмукачката ти? — попита Бен.
— Какво? — Съдията още не беше дошъл на себе си.
— Прахосмукачката.
— За какво ти е притрябвала?
Чейс силно го удари по лицето.
— В коридора за мазето — каза Лински.
Бен я донесе в дневната и събра парченцата от счупеното огледало. Петнайсет минути по-късно, доволен от работата, която бе свършил, той прибра прахосмукачката на същото място, откъдето я бе взел, все едно никой не я беше докосвал.
После занесе рамката от счупеното огледало в гаража, скривайки я зад купчина непотребни вещи.
— Какво правиш? — попита Съдията.
Бен не го удостои с отговор.
Върна се във всекидневната и се зае с телевизора. Сложи го върху поставката му, пъхна щепсела в контакта и го включи. Даваха някаква комедия на ситуациите, от тези, в които бащата е пълен идиот, майката не е по-добра, а децата са истински чудовища.
Чейс вдигна лампиона, върху който се бе стоварил, и разгледа металния му абажур. Беше нащърбен, но не можеше да се каже дали това е станало сега или преди време. Разви повредените крушки и ги хвърли в чувала с окървавената риза и хартиените салфетки.
Връщайки се в кухнята, Бен попита:
— Къде държиш новите крушки?
— Я върви по дяволите!
Чейс забеляза, че около сънните артерии на Съдията няма никакви белези. Беше работил с палците си достатъчно бързо и точно, за да не причини сериозна повреда на тъканите.
Въпреки че трябваше да се справи без помощта на Лински, отне му по-малко от пет минути да намери резервните крушки. Бяха в едно от чекмеджетата на бюфета. Той зави две шейсет ватови в лампиона в дневната. Включи го и те веднага светнаха.
Отиде в кухнята, наля вода в една кофа, взе сапун, амоняк и пакет мляко от хладилника — любимия препарат за премахване на петна на майка му — и се върна във всекидневната. Там, въоръжен с няколко парцала и гъба, се зае да изчисти петънцата кръв от килима. Когато приключи, те едва се забелязваха върху тъмнокафявия килим. Е, стаята надали щеше да мине през полицейска експертиза, но докато властите смятаха, че нищо не се е случило тук, нямаше да изпратят хора, които да направят по-обстоен оглед.
Той върна почистващите материали по местата им, а парцалите и гъбата изхвърли в чувала за боклук.
След това застана в средата на помещението и внимателно го огледа. Единственото нещо, което би могло да предизвика нечие подозрение, беше светлият правоъгълник на стената с черно по краищата, там, където бе висяло огледалото.
Бен извади двата гвоздея от гнездата им; останаха две едва забележими дупчици. После използва няколко влажни салфетки, с които успя да поизтрие тъмните следи. Отдръпна се назад и разгледа стената. Все още бе очевидно, че нещо е било закачено тук, но човек не можеше да каже кога е било преместено.
След като намери и пистолета на Съдията, Чейс се върна в кухнята.
— Имам няколко въпроса към теб — обърна се към психопата той.
— Да ти го начукам! — каза Лински.
Бен допря дулото на пистолета до носа му.
Убиецът се ококори.
— Няма да посмееш.
— Спомни си военното ми досие.
Лински пребледня, но продължи да се взира в него.
— Заглушителят е домашно изработен. Това ли е хобито на един обикновен учител по физика?
— Това е част от уменията, които получаваме в Братството. Умения за оцеляване.
— Та вие сте били истински скаути!
— Може да ти се струва смешно, но някой ден ще си доволен, че сме се научили добре да се защитаваме. Оръжия, експлозиви, отваряне на ключалки — точно от това ще се нуждаем в деня, когато градовете започнат да горят и ще трябва да се сражаваме в името на расата си.
— Добре, но какво общо има „Арийското братство“ с този случай?
Държанието на Лински се промени. Той сякаш загуби от арогантността си и нервно облиза устни.
— Трябва да разбера какво става. Трябва да знам дали те ще тръгнат след мен — каза Чейс — цялата тази откачена сбирщина. И ако тръгнат по следите ми — защо? В какво се забърках, когато те измъкнах от онази кола на алеята на влюбените?
Убиецът нищо не каза. Бен почти завря дулото на пистолета в дясното му око, давайки на психопата възможност да го разгледа детайлно откъм вътрешната страна.
Лински се опита да се свие, но въжетата бяха здраво стегнати.
— Беше преди доста време — въздъхна той.