По онова време бе готова да замени всичките си дипломи и грамоти за осеяната с фалшиви диаманти корона, предназначена за Кралицата на красотата, и за една целувка от председателя на класа им, Чейс Тайлър. Едва ли някоя от съученичките й подозираше, че научните й занимания не са най-важното нещо в живота й. И как биха могли? Патето си бе пате. Всички се възхищаваха само от ума й и не обръщаха никакво внимание на външността й.
В този момент, обаче, Чейс не можеше да не забележи колко добре изглежда. След като приключи обяда си той каза:
— Прякорът ти никак не подхожда на една толкова изискана дама като теб.
— Благодаря!
— Няма защо. И както ти казвах…
— Не, ти просто се опитваше да ме разкараш.
Чейс зарови пръсти в разрошената си коса.
— Не че не оценявам това, което си направила за мен, Марси. Наистина съм ти задължен.
— Но просто искаш да останеш сам.
— Точно така.
— За да се отдадеш изцяло на мъката си, да потънеш отново в скръб и меланхолия.
— Отново позна. А сега предлагам да ми кажеш довиждане и да си тръгнеш. Освен ако, разбира се, не държиш да ме видиш как ще стана от леглото съвсем гол, покрит само с превръзката около ребрата си.
— Нямаш намерение да си тръгнеш от болницата, нали?
— Напротив.
— Но лекарят дори не те е прегледал тази сутрин.
— Не ми трябва доктор, за да разбера, че имам няколко счупени ребра. Нищо сериозно. Ще полежа ден-два и ще се оправя. Предпочитам да се излежавам някъде другаде — някъде, където уискито не е толкова кът.
С много усилия успя да се изправи и да седне на леглото. Задъха се от напрежението и от непоносимата болка. Очите му се напълниха със сълзи. Той изскърца със зъби, лицето му се разкриви в ужасна гримаса. След няколко мига болката му понамаля и той леко се отпусна.
— И как смяташ да стигнеш дотам? — попита тя. — Не можеш да шофираш в такова състояние.
— Ще се справя.
— И този път може би наистина ще успееш да се довършиш.
Той завъртя глава и прикова в нея гневния си поглед.
— Може би трябва да взема уроци по безопасно шофиране от теб?
Едва ли би могъл да каже или направи нещо друго, което да я нарани повече. Марси видимо се прегърби под тежестта на жестоките му думи. Кръвта се отцеди от главата й толкова бързо, че тя усети да й се завива свят.
В момента, в който чу думите, които бе изрекъл, Чейс наведе глава надолу и допря ударената си брадичка до гърдите си. От устата му се изля цял порой ругатни. След това замълча и в стаята се възцари напрегната тишина.
Най-накрая той вдигна глава и я погледна.
— Съжалявам, Марси…
Тя нервно мачкаше ръцете си и се взираше в празното пространство с невиждащ поглед.
— Винаги съм се питала дали не обвиняваш мен за катастрофата.
— Не, кълна се! Никога не съм смятал, че ти си виновна.
— Може би несъзнателно, но дълбоко…
— Не, Марси! Забележката ми преди малко бе крайно глупава и несправедлива. Казах ти, че ако останеш, ще се превърнем във врагове. — Той безпомощно вдигна ръце. — Понякога изпадам в такъв необуздан гняв, че ставам нетърпимо зъл и обиждам всеки, който се изпречи на пътя ми. Не съм много приятна компания. И точно затова искам да остана сам.
Болката, която разкъсваше душата му, бе толкова силна, че тя веднага му прости злобния и непозволен удар. Заприлича й на ранено животно, хванато в капан, което не допуска никого до себе си, за да му помогне. Две години след смъртта на Таня Чейс продължаваше да ближе сам раните си. А те все още не бяха заздравели. И едва ли някога щяха да заздравеят по този начин. Чейс се бе изолирал от хората и мъката му от ден на ден ставаше все по-остра и мъчителна. Той просто не можеше да се справи сам.
— Твърдо ли си решил да си тръгнеш от болницата?
— Да — каза той. — Дори ако трябва да го направя пълзешком.
— Позволи ми тогава поне да те откарам до дома. В Милтън Пойнт.
— Забрави за това.
— Не бъди глупав, Чейс! Къде ще отидеш? Твоят приятел, клоунът, тръгна за Канада. При кого ще отседнеш?
— Имам цял куп приятелчета от родеото, при които бих могъл да се подслоня.
— Които кой знае дали ще се грижат за теб както трябва. — Тя се приближи и постави ръка на голото му рамо.
— Чейс, нека те закарам до Милтън Пойнт.
Той я погледна, стиснал упорито зъби.