— И превързан на всичко отгоре — добави Девън. — Сериозно ли е ранен?
— Не се чувства никак добре, но нараняванията му не са опасни. Един бик го стъпка оная вечер на родеото във форт Уорт.
Марси им разказа за злополуката и им обясни, че тя съвсем случайно се е озовала на родеото. Не спомена и дума, че бе прекарала цялата нощ в болничната стая на Чейс. Бе се отделила от него само колкото да отиде до хотела си, да се изкъпе и преоблече, да опакова багажа си и да мине през стадиона и да прибере вещите му.
— Сутринта като влязох в стаята му, го заварих да ругае сестрата. Не позволяваше да го обръснат. А за къпане и дума не можеше да става. Настояваше незабавно да си тръгне от болницата.
— Той е луд!
Девън изгледа съпруга си със смразяващ поглед.
— Ти пък сякаш щеше да си по-сговорчив пациент. Изобщо не мога да си представя, че ще се съгласиш да те изкъпят в леглото. — Отново насочи вниманието си към Марси. — И тръгна ли си?
— Щеше да го направи, но аз повиках лекаря. Той дойде на минутата. Прегледа Чейс и му препоръча да остане в болницата още няколко дни. Когато обаче осъзна, че всичките му доводи и аргументи отиват нахалост, само въздъхна и позволи изписването му.
— Аз си предложих услугите да го докарам дотук и обещах на лекаря, че ще се погрижа за него и ще го настаня в леглото му. Той му предписа обезболяващи лекарства — флаконът с хапчетата на нощното шкафче. — Тя погледна към Лъки. — Взел е само толкова, колкото е необходимо.
Лори се отпусна на канапето с очевидно облекчение.
— Слава Богу, че сте била наблизо, госпожице Джоунс, и сте се нагърбила с грижите за него вместо нас.
— Моля ви, наричайте ме Марси.
— Много ти благодаря, Марси.
— Това е най-малкото, което можех да направя.
Всички се умълчаха, схванали недоизречените думи на Марси, разбрали намека й, че се опитва да се разплати с Чейс за това, че бе шофирала колата, в която бе загинала съпругата му.
Девън първа наруши неловкото мълчание.
— Какво е това? — посочи към торбите, складирани на плота.
— Храна. В хладилника му открих само една развалена консерва от сардини. И в килера нямаше нищо. Купих и някои препарати за почистване.
Лори прокара пръст през масичката за чай, върху която личеше дебел слой прах.
— Не мисля, че това жилище изобщо е било почиствано след смъртта на Таня.
— Точно така. Не е.
Всички се обърнаха едновременно и видяха Чейс, изправен до вратата. Беше навлякъл един халат за баня, под който се подаваха изтънелите му боси крака. Белите бинтове се виждаха през разтворената на гърдите му хавлия. Косата му все още изглеждаше така, сякаш бе тичал срещу вятъра, а наболата му брада бе станала още по-тъмна. Но далеч по-тъмно и мрачно бе навъсеното му лице.
— Не са нахълтвали и натрапници оттогава — додаде той. — И точно затова ми харесва. А сега, след като сте обсъдили трудния ми характер и всичките ми недостатъци, мисля, че можете да се измитате оттук и да ме оставите на мира.
Лори, която вече минаваше петдесетте, но все още бе пъргава и енергична, бързо скочи на крака.
— Чуй ме сега, Чейс Натаниел Тайлър! Няма да позволя на нито едно от децата си да ми говори с такъв тон. И на теб включително, независимо колко си голям!
Тя запретна нагоре ръкавите на пуловера си, сякаш бе готова да се пребори с него и с юмруци, ако се стигнеше дотам.
— Изглеждаш толкова пропаднал, толкова запуснат, направо се срамувам, че си ми син. На всичкото отгоре, тази смрад тук… Това жилище прилича на кочина и изобщо не става за живеене. Всичко това трябва да се промени. Веднага! — натъртено постанови тя. — Писна ми от твоите самосъжаления, от хленча и постоянното ти мусене. Уморена съм от непрекъснатите усилия да се държа с теб внимателно и предпазливо. Когато беше малко момче, аз винаги постъпвах така, както е добре за теб, независимо дали това ти харесваше или не. Е, добре, вече си голям и по общо мнение си в състояние да се грижиш за себе си, но на мен съвсем определено ми се струва, че е крайно време да се намеся и да упражня правата си на твоя майка. Независимо дали ти харесва или не, ще го направя за твое добро.
Тя вирна глава и изпъна рамене.
— Иди да се изкъпеш и да се обръснеш, докато аз ти приготвя малко пилешка супа.
Чейс остана за момент неподвижен, докато хапеше несигурно долната си устна. Погледна към брат си.
— Дай ми нещо за пиене, моля те!
— В никакъв случай! Не искам мама да се заяде с мен.
Чейс наведе глава и от устата му се посипаха неприлични ругатни. Когато най-сетне отново вдигна поглед, разгневените му очи се заковаха върху Марси.