— Не, не е това. Но цветята винаги ми напомнят за погребения. — Той остави букета върху масичката за чай, която Девън бе излъскала до блясък. — Благодаря ти, че си се сетила за цветята, но бих предпочел бутилка уиски. Нямам никакви претенции по отношение на марката.
Тя поклати отрицателно глава.
— Не, и докато вземаш болкоуспокояващи лекарства.
— Тези хапчета не премахват болката.
— Ако ребрата наистина те болят толкова много, може би трябва да отидеш до болницата, за да те прегледат още веднъж.
— Нямах предвид тази болка — смотолеви той, обърна се и се приближи до плота, където беше оставил вечерята си. — Искаш ли малко?
— Чили? — тя изгледа с отвращение чинията с потъналото в мазнина червено ястие. — Какво стана с пилешката супа, която ти приготви майка ти?
— Хапнах от нея по обяд, но просто не бих могъл да я ям два пъти поред.
— Купих консервираното чили като си мислех, че ще го отвориш след няколко дни. Тези силни подправки едва ли са най-подходящата храна за теб в този момент.
— Недей да ми мърмориш поне за храната!
Той се отпусна на стола и сложи още няколко хапки в устата си. После вдигна глава и й даде знак да се настани на един от свободните столове. Тя свали якето си и седна до него.
След като омете храната, той бутна чинията настрана. Марси се изправи и я занесе до мивката. Старателно я изплакна и я постави в машината за миене на съдове редом с тигана, който той бе използвал, за да приготви храната. После се приближи до масичката за чай, взе цветята, натопи ги в една голяма чаша за чай с лед и ги остави на плота пред него.
— Няма смисъл да ги оставям да увехнат само защото не ти харесват — обясни тя и се върна на мястото си.
Той изсумтя и неприятно се изсмя.
— Защо така прахосваш живота си, Марси? От теб би излязла една чудесна, послушна съпруга. Ти си толкова…. — Млъкна и напрегнато се вгледа в нея. — Какво става с очите ти?
— Какво искаш да кажеш?
— Зачервени са. Да не си плакала?
— Да съм плакала? Не, разбира се. Контактните ми лещи леко ги раздразниха. Трябваше да ги сваля.
— Контактни лещи. Едва тая вечер, като те видях с очила, осъзнах, че напоследък използваш лещи. Изглеждаш много по-добре, отколкото в училище.
— Е, комплиментът ти е малко двусмислен, но все пак ти благодаря.
Той сведе поглед към гърдите й.
— Вече не си плоска като дъска.
— Е, гърдите ми не са нещо изключително. Не са като на последната ти възлюбена.
Лицето му се стегна в напрегната гримаса.
— Възлюбена?
— Жената, която видях в болницата.
Той се отпусна.
— О! Тя има големи цици, така ли?
Марси направи красноречив жест с ръцете си.
— Ей такива! Не си ли спомняш?
— Не. Изобщо не мога да си я представя.
— Не си спомняш сребристата коса и пурпурните нокти?
— Не. — Той се взря в очите й и додаде. — Тя бе просто поредната лесна свалка. Само за чукане.
Марси спокойно подпря ръце на плота. Без да сваля поглед от него, тя леко се наведе напред.
— Виж, Чейс, защо не си спестиш усилията, които полагаш да ме обидиш и нараниш. Много са ме обиждали и вече съм свикнала. Наричали са ме как ли не. Очилатата, Птичия крак, Морковената глава, Патето. Така че щом ти харесва да се държиш като мръсник, то аз нямам нищо против, но искам да ти кажа, че не ми пука.
— Що се отнася до безвкусните забележки и коментари, можеш да си сигурен, че на всяка твоя соленичка шега веднага мога да отговоря с някоя още по-солена и цинична. Откакто завърших колежа, работя постоянно с мъже и около мъже и ти просто не би могъл да ме шокираш с нещо, което вече да не съм чувала.
— Съзнавам, че половите ти апетити не са умрели заедно със съпругата ти, макар че може би точно това ти се иска. Имаш си физически нужди и потребности и си в правото си да ги задоволяваш с когото и както намериш за добре.. Аз нито коментирам, нито пък се опитвам да критикувам връзките ти. Сексуалните желания са съвсем човешки и напълно обясними. И всеки един от нас ги задоволява по свой собствен начин. Не, твоето поведение нито ме изненадва, нито ме шокира, но просто не мога да проумея мотивите на жените, които ти позволяват да ги използваш по този начин.
— Близките ти са искрено загрижени за теб, но ти непрекъснато ги обиждаш и отхвърляш помощта им. Е, добре, аз обаче не възнамерявам повече да понасям отношението ти. Разполагам с безброй други, значително по-приятни начини да прекарам времето си. — Тя се изправи, взе якето си и го облече. — Прекалено си глупав, за да разбереш, че този шибан бик на име Ел Дорадо ти оказа неоценима услуга. Жалко само, че не те ритна по-яко по главата. Един такъв ритник може би щеше да налее малко повечко ум в нея.