Тя се запъти към вратата, но не стигна далеч. Той протегна ръка, сграбчи я за якето и я дръпна назад.
— Съжалявам. — И без да разбира защо, се чу да добавя: — Моля те, остани още малко.
Тя рязко се извърна и го погледна с блеснали от ярост очи.
— Защо? За да продължиш с наглите си забележки за семейното ми положение? Или с вулгарните си и неприлични закачки?
— Не. За да не съм така дяволски самотен.
Чейс не разбираше защо е толкова откровен с нея. Може би защото и тя съвсем искрено му разказа за себе си. В очите на всички останали Марси беше привлекателна, преуспяваща жена. Но когато се погледнеше в огледалото, тя сякаш виждаше високото кокалесто момиче с неизменните очила и скоби на зъбите.
— Моля те, Марси…
Тя се дръпна сякаш по-скоро да докаже на себе си, отколкото на него, но като не успя да се откопчи от ръката му, се примири и се върна на мястото си. Вирнала високо брадичка, тя го изгледа надменно, но когато срещна погледа му, долната й устна започна да трепери.
— Ти обвиняваш мен за смъртта на Таня, нали?
Той взе и двете й ръце и ги стисна между своите.
— Не. — Гласът му беше тих, но настойчив. — Не. Никога не съм си го помислял. Съжалявам, че си останала с такова впечатление.
— Когато дойде в болницата на другия ден след катастрофата, аз те попитах дали ме виниш за смъртта й. Помниш ли?
— Не. Тогава бях смазан от мъка. Не си спомням почти нищо от онези първи седмици след злополуката. Лъки ми каза по-късно, че съм се държал като невменяем и съм бил абсолютно неадекватен. Но добре си спомням, че никога не съм те обвинявал, Марси. Обвинявам младежа, който не е спрял на стопа. Обвинявам Бог. Но не и теб. Ти също си жертва. Разбрах го днес, докато те наблюдавах как шофираше.
Погледна към преплетените им ръце, по сякаш изобщо не ги видя. Пито пък усети, че леко гали с палец кокалчетата на свитите й пръсти.
— Обичах Таня страшно много, Марси…
— Зная.
— Но не можеш да разбереш… никой не може да разбере колко много я обичах. Тя беше сърдечна и грижовна. Никога не вдигаше скандали, не можеше да понася около себе си тъжни и разстроени хора. Знаеше как да се шегува и забавлява, но никога не обиждаше и нараняваше приятелите си. Никога. Правехме страхотен секс. С нея всеки лош ден се преживяваше по-лесно, а добрите дни превръщаше в истински празници.
Тон дълбоко пое въздух и после бавно го изпусна.
— А след това вече я нямаше. Край. Окончателно и безвъзвратно. Остана ми само това празно жилище, което да ми напомня за нея.
Усети голяма буца, която заседна в гърлото му и мъчително преглътна.
— Поне се сбогувах с нея. Прегърнах я и я целунах. Помахах й с ръка, когато си тръгна заедно с теб. А следващия път, когато я видях, тя лежеше на носилка в моргата. Беше леденостудена. Устните й бяха посинели.
— Чейс!
— А бебето! Моето бебе! То умря вътре в нея. — Очите му се напълниха с парещи сълзи. Отдръпна ръцете си от тези на Марси и притисна юмруци към очите си. — Исусе! Това не се преживява…
— Е, няма нищо лошо в това да си поплачеш.
Почувства ръката й върху рамото си.
— Ако бях тръгнал с вас, както искаше тя, злополуката може би нямаше да се случи.
— Не можеш да си сигурен.
— Защо не дойдох с вас! Толкова ли не можах да се отскубна от шибаните си задължения? Ако бях дошъл, може би щях да седна на мястото й. Може би аз щях да умра, а тя щеше да оцелее, за да роди бебето ни. Иска ми се аз да бях умрял вместо нея.
— Не, не е вярно. — Резкият глас на Марси го накара да вдигне глава и да я погледне. Бързо свали ръце от лицето си. — Ако само още веднъж кажеш нещо подобно, отново ще те зашлевя през лицето.
— Но това е самата истина, Марси!
— Не, не е — заяви тя и яростно тръсна глава. — Ако наистина си искал да умреш, защо вече не си погребан до Таня? Защо досега не си натиснал спусъка, защо не си се хвърлил с колата си от някой мост, защо не си си прерязал вените, защо не си се нагълтал с хапчета?
Тя се изправи на крака, като се тресеше от гняв.
— Съществуват безброй начини, за да свършиш със себе си, Чейс. Пиенето и леките жени, както и обяздването на бикове са измежду тях. Но е повече от сигурно, че това не са най-бързите средства за самоунищожаване. Така че ти или се заблуждаваш относно желанието си да сложиш край на живота си, или си дяволски некадърен и неспособен да го направиш. Единственото, което си постигнал до този момент, е да вгорчиш живота на всички около себе си.
Той също се изправи. В гърдите му вече бушуваше не болка, а необуздана ярост.
— Кой, по дяволите, ти дава право да ми говориш по този начин! Когато изгубиш човека, когото обичаш, когато загубиш детето си, тогава ела да ми четеш морал. А дотогава изчезни от живота ми и ме остави на мира.